ЛЕКУВАНЕ НА ДУШАТА С ДУМИ, ЛЕКУВАНЕ СЪС СМИСЪЛ - БЕЗБОЛЕЗНЕНА И ЕФЕКТИВНА ТЕРАПИЯ НА ВИКТОР ФРАНКЪЛ *ЛОГОТЕРАПИЯ*

Виктор Франкъл – Животът никога не става непоносим заради обстоятелствата, а само от липсата на смисъл и цел

Виктор Емил Франкъл (26 март 1905 – 2 септември 1997) е австрийски невролог и психиатър.

Той разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия. Logos“, според личното предпочитание на Франкъл, се използва в значението на „дух“. Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина. Духът може да се разбира като свобода, съзнание и като волята за смисъл. Тази заявка за излизане от психологизма, както и обвързването на понятията „смисъл“ и „здраве“, превръщат логотерапията в един от най-силните комуникатори на темата за смисъла на живота във втората половина на 20 век. По собствените му думи, неговата психотерапевтична ориентация съответства на една „висша психология“ – идея, заявена за първи път през 1938 г. Той самият избягва да отнася себе си към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична и/или екзистенциална психотерапия.

От „Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл подбрахме 25 проницателни цитата, които демонстрират темите на книгата и правят най-силно впечатление:

1. „Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт.“
2. „Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.“
3. „Веднъж загубена, волята за живот рядко се връща.“
4. „Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение.“
5. „Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието.“
6. „Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.“
7. „Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето.“
8. „От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.“
9. „Да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите, които животът постоянно поставя пред всеки човек.“
10. „Добрият пример е по-ефикасен от всякакви думи.“
11. „На този свят има само две категории хора, наистина само две: категорията на свестните хора и категорията на негодниците.“
12. „Смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час.“
13. „Да бъдеш човек означава винаги да си насочен и устремен към нещо или някого извън теб самия.“
14. „Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек.“
15. „Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува.“
16. „Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина.“
17. „Сексът е оправдан, дори свещен, но само дотолкова, доколкото е изразно средство на любовта.“
18. „Приемем ли предизвикателството да страдаме храбро, животът има смисъл до последния си миг.“
19. „В миналото нищо не е безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено.“
20. „Във всеки момент човек трябва да решава, за добро или зло, какъв ще бъде паметникът на неговото съществуване.“
21. „Всяка епоха си има своя колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея.“
22. „Човек не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде неговото съществуване, какъв ще стане в следващия миг.“
23. „Всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент.“
24. „Свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността.“
25. „Светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.“

Франкъл е роден във Виена, в семейство на еврейски чиновник. Според личните му свидетелства, философията силно вълнува младежкия му ум и въпросът за смисъла на живота е негово „настолно“ занимание. Франкъл учи медицина във Виенския университет и впоследствие специализира неврология и психиатрия. В ученическите си години се интересува от психоанализа, но в крайна сметка попада под влиянието не на Фройд, на когото изпраща писма и материали, а на Адлер. До 1927 г. Франкъл е член на Дружеството по индивидуална психология. Разривът с Адлер дава на Франкъл теоретична свобода и още през 1929 г. той формулира своята идея за трите групи ценности, като пътища за постигане на смисъла в живота. По същото време Франкъл започва да прилага и своето терапевтично know-how – „парадоксалната интенция“, която описва едва през 1939 г.

Корица на една от книгите на Виктор Франкъл

След изключването му от Дружеството по индивидуална психология, Франкъл организира „места за младежки консултации, където млади хора с душевни проблеми получават безплатни консултации“. През 1930 г. организира специална акция по времето, когато се раздават годишните свидетелства на учениците и като резултат „за първи път от много години във Виена не бе регистрирано нито едно самоубийство на ученик“.

Между 1933 и 1937 г. оглавява женското отделение в психиатричната болница „Ам Щайнхоф“, наричано „павилион на самоубийците“. За тези четири години през ръцете на Франкъл минават около 12 хиляди пациентки. След навлизането на хитлеристките войски Франкъл поема ръководството на неврологичното отделение на болница „Ротшилд“. Тук следва един от най-противоречивите епизоди от живота му. Тъй като в болницата често докарват пациенти евреи, направили опит за самоубийство, Франкъл търси различни начини за тяхното спасяване, като си позволява да прави мозъчни операции, въпреки че никога не е работил като хирург и дори не е присъствал на хирургична операция.По този повод Pytell обръща внимание, че така описаните от самия Франкъл обстоятелства не са нищо друго освен „хирургически експеримент“, което само по себе си повдига някои въпроси относно професионалната етика на създателя на „Третото виенско направление“.

Концентрационни лагери

През 1941 г., Франкъл се оженва за първата си жена, Тили Гросер. На следващата година, нацистите принуждават младото семейство да направи аборт.  На 25 септември 1942 г. Франкъл, съпругата му и родителите му са арестувани и депортирани в еврейското гето Терезиенщад (недалеч от Прага), където Франкъл продължава работата си с предотвратяване на самоубийства, предлагайки психотерапевтична помощ. Бащата на Франкъл умира в Терезиещад, докато брат му Валтер и съпругата му също са арестувани, а сестра му Стела успява да емигрира в Австралия. Две години по-късно, на 19 октомври 1944 г., Франкъл и съпругата му са депортирани в Аушвиц, а след 4 дни там е отведена и майка му. Във връзка с преживяванията си в Аушвиц Франкъл разказва следната история: „на гарата в Аушвиц новодошлите лагерници трябвало да бъдат разпределени – годните за работа биват настанявани в жилищните постройки, а всички останали се изпращат директно в газовите камери“. Франкъл твърди, че когато идва неговия ред, д-р Менгеле го насочва „наляво“, т.е. към газовите камери, но поради объркването и дезориентацията, той се връща обратно при своите познати, „зад гръба“ на д-р Менгеле и така без да знае сам, спасява живота си.

В „Ненаписаното в моите книги“ Франкъл споменава за още два лагера, в които е преместван след Аушвиц – Кауферинг и Тюркхайм, но не уточнява колко време остава във всеки от тях. По данни на Pytell, през 1991 г. Франкъл споделя пред Робърт Шулер, че е прекарал в Аушвиц 3 – 4 дни. Отново според Pytell, Франкъл прекарва в лагера Кауферинг не повече от 5 месеца, а в Тюркхайм по-малко от 2 месеца. Мнозина биха се изненадали, казва Pytell, да разберат, че Франкъл е бил в Аушвиц само няколко дни, като се има предвид, че в „Човекът в търсене на смисъла“, той създава впечатлението, че престоят му там е продължил цяла вечност. Лагерническият живот на Франкъл приключва на 27 април 1945 г., когато Аушвиц е освободен от американската армия. Франкъл се прибира през август във Виена и в рамките на няколко дни научава за смъртта на съпругата си (изпратена в лагера Берген-Белзен), майката си, брат си и съпругата му (и тримата в Аушвиц).

Живот след 1945

През 1947 г. Франкъл се жени за Елеонора Катерина Швинд. Двамата имат дъщеря – Габриеле. Дълги години той е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет, но заема професура в Харвард и в университетите в Далас и в Питсбърг. Американският международен университет в Калифорния създава за него професура по логотерапия. Удостоен е с 27 почетни докторски титли от университети от цял свят. Неговите 31 книги са преведени на 34 езика. Само от американското издание на „Човекът в търсене на смисъла“ са продадени 9 милиона копия. Според Библиотеката на Конгреса във Вашингтон става дума за „една от десетте книги с най-голямо влияние в Америка“. Последната си лекция Виктор Франкъл изнася на 90-годишна възраст във Виенския университет през 1995 г.

Теория и терапия

Според някои изследователи логотерапията е едновременно философски, медицински и популярно-религиозен конструкт. Тя е еклектична не само в психотерапевтичен смисъл, но и като културен феномен. Лечението чрез смисъл успешно предизвиква интереса както на специалистите в областта на приложната психотерапия, така и на изкушените във философията. Освен всичко друго, логотерапията настоява за реабилитирането на религиозния опит на личността и използването му в оздравителния процес, което дава основание на Доналд Туиди да я определя като „религиозно ориентирана теория“. А сантименталният привкус на някои от по-популярните текстове на Франкъл привлича немалко автори на наръчници по самопомощ,  в които логотерапията се представя по правило като спасително средство за хора в беда.

Лого-теорията не е учение за това, кой е смисълът на живота. Убеждението на Виктор Франкъл в безусловния смисъл на всеки човешки живот, независимо от обстоятелствата,  е само последица от неговите антропологически усилия да открои автентичната форма на човешкото битие. Какво представлява човекът екзистенциално е въпросът, който логотерапията неизменно задава, опитвайки се да покаже, че антропологическите резултати на психодинамичната психология, бихейвиоризма и теорията за потребностите на Ейбрахам Маслоу, са незадоволителни, което на езика на Виктор Франкъл означава „неавтентични“.

Лого-теорията конструира човешкото битие като отворено към света. Личността съществува не за да задоволява своите нагони или потребности, не единствено за да оцелява, а най-вече, за да се справя със задачите, които животът назначава и така да обезпечава смислово личния си житейски път: „Човешкото съществуване не е автентично, ако не е изживяно като самотрансцендиране“. Човекът не е самозадоволяващо се битие, той съществува, за да бъде в-света, а не за да бъде в-себе си: „оцеляването зависи от насочеността към „за какво“ или „за кого“.Затова и смисълът в живота, макар и персонален, никога не е субективен, защото винаги идва „отвън“, вследствие на срещата между личността и обективния свят, в който се намират задачите и ценностите. А ценностите не се правят, те не са субективни решения, а универсални смисли.

Ценността на екзистенцията произтича от отговорността – готовността на личността да участва в света, независимо от обстоятелствата. Отговорността, мислена логотерапевтчино, е многоизмерна и изисква по-скоро гъвкавост, отколкото праволинейно посвещаване на една кауза. Отговорността означава ангажиране с ценности, а ценностният свят е достатъчно голям, за да предложи възможности за достоен живот дори и при най-тежките условия.

Франкъл формулира три основни групи ценности, които според него покриват целия спектър на човешката отговорност:

1. ценностите на творчеството са свързани с професионалната реализация; ценностите на преживяването отговарят на задачата да се преживява радост, щастие и любов;
3. ценностите на нагласата стават приоритет при условия, в които животът не е „нито творчески плодотворен, нито богат на преживявания“.

Последната група ценности се мисли от Франкъл като „едно ново царство на ценностите, които с положителност спадат към най-висшите“.Става дума за ценността на понасянето на неизбежните затруднения в живота.

Като терапевт Франкъл предпочита да мисли себе си най-вече като лекар и психиатър, който използва традиционни за професията средства, каквито са фармакотерапията и електро-конвулсивната терапия: „Аз съм далеч от това да подценявам такива ценни психиатрични предимства като електро-конвулсивна терапия, успокоителните лекарства или дори лоботомията“. В своя защита той казва:

„

Няма a priori възражение срещу „инжекцията и електрошока“. (…) В отделението по неврология към Виенската поликлиника моят екип използва медикаменти, а ако се налага, дори електрошок, и въпреки това мога да твърдя, че не е било упражнено посегателство върху човешкото достойнство на пациентите. От друга страна, познавам много дълбинни психолози, които биха се отвратили при мисълта да се предписват лекарства, да не говорим за електрошок, но по силата на тяхната идея за човека, по силата на техния механистичен подход към човека, те погазват човешкото достойнство на пациентите си.

“

Въпреки своя психиатричен натюрел Франкъл определя логотерапията като „лечение с думи“. По време на срещата между лекаря и пациента основно значение има това, което ще бъде споделено и това, което ще бъде дискутирано.

Като строго логотерапевтични Франкъл определя две свои техники – парадоксалната интенция и дерефлексията. Според него те представляват личният му, уникален принос към психотерапевтичния инструментариум на екзистенциалните терапии и при това работят безотказно и в много кратки срокове, средно 8 сеанса, според свидетелството на Туиди.

Франкъл определя целите на лого-терапията, като лечение на неврозите, така:

• „да отнеме вятъра от платната на неврозата”;
• „да обърка сметките на неврозата“.

Логотерапевтът има за цел да изненада, да обърка невротичната чувствителност на пациента, като се държи така, както той най-малко очаква – като отрази невротичния проблем по възможно най-абсурдния начин. В случая с дерефлексията – да не се говори за болестта, а в случая на парадоксалната интенция – да се настоява за осъществяване на най-големите страхове. В действителност парадоксална интенция започва с хуморизиране на симптома и завършва с насърчаването на пациента с фобии или натрапливости да си представи по възможно най-реалистичния начин как преживява своите най-страшни опасения.

Ноогенна невроза

В Теория и терапия на неврозите Франкъл определя ноогенните неврози като неврози, възникнали от духовното:

„

Човек, който живее с напрежението на един конфликт на съвестта или под натиска на духовен проблем, както и човек в екзистенциална криза, може да заболее невротично.

“

И още:

„

Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл.

“

Ноогенните неврози са относително рядко срещани душевни състояния, по данни на Франкъл, представляващи 20% от общия брой невротични заболявания

Екзистенциален вакуум

„Екзистенциален вакуум“ е понятие, което Франкъл пуска в обръщение през 1955 г., обобщавайки своите, вече описани през 1946 г., интуиции за болестта на времето. Тъй като логотерапията тръгва от предпоставката за една вродена „воля за смисъл“ у човека, трябва да се очаква, че тъкмо нейната „изправност“ ще гарантира на човека някаква форма на „добър живот“. Волята за смисъл е логотерапевтичен концепт, описващ и обясняващ основната движеща сила на човешкото поведение – става дума за естествен „подтик“ да се живее съобразно някаква ценностна логика. Човекът не може да живее без да оформя своите преживявания като събития, чието съдържание надхвърля непосредствено даденото. „Аз съм на 22, имам образователна степен, кола, сигурност и повече секс и власт, отколкото реално мога да използвам“ – пише на Франкъл един американски студент – „остава ми само да си обясня какво означава всичко това“. Всеки иска и може да разбира живота си; това е посланието на понятието „воля за смисъл“.

Екзистенциалният вакуум е феномен на следвоенния икономически и социален растеж, когато обикновеният човек се оказва атакуван от няколко неблагоприятни фактора. Първо, „увеличение на неангажираното в работа време“ и после, „загуба на инстинктивната подсигуреност на живота“ и „на традициите, които са насочвали човека в по-предишни времена“. Общият резултат от тези на пръв поглед атрактивни новости е масовото невротизиране на обществата. Хората, които иначе разпознават себе си като сравнително задоволени в материално и емоционално отношение индивиди, са нерядко депресирани, агресивни или зависими. Причината за това според Франкъл трябва да се търси в новите затруднения, пред които е изправена волята за смисъл, особено т.нар. от него редукционизъм – гледната точка, според която човекът и ценностите не са нищо друго освен „биохимичен механизъм“ и „хомеостатично задържане в рамките на процеса стимул-реакция“. Хората вече не знаят какво искат, нито какво трябва да правят и това неминуемо се отразява на ентусиазма и енергията за живот: „Редукционистката интерпретация на ценностите е в състояние да подкопае и да разруши ентусиазма на младите“. Екзистенциалният вакуум обозначава колективното затруднение да се живее страстно и с вяра в значимостта на делата.

magnifisonz.com - подбрани материали от Франкъл
Записване на час за консултация в търсене на смисъл и цел и в контекста на логотерапията: 0897722771