Мост към нашите деца

3 Минутното правило, което всички родители трябва да знаят.

Колко често прекарвате с детето си след работа? Времево погледнато, трябват ни около 30-60 минути, за да подготвим вечеря на децата си, 15 минути, за да им почетем, и само един миг, за да ги целунем за лека нощ. Психолозите обаче твърдят, че има 3 минути, които са най-важни и които много родители пренебрегват.
Ако спазваш това правило, ще спечелиш доверието на децата си и те ще ти вярват дори когато са вече тийнейджъри.
3-минутното правило

Според това правило всеки път трябва да посрещаш детето си така, сякаш не сте се виждали от много време (независимо дали то е било на училище, или ти просто си отишла на пазар за 1-2 часа).
Освен това е много важно очите ви да са на едно ниво.
След като седнеш или клекнеш, прегърни детето си и го попитай какво е станало, докато те няма. Много е важно да спазваш това правило, когато прибираш детето си от детска градина или училище или когато се връщаш от работа.

Защо е необходимо да спазваш правилото?
Според психолозите през първите минути от новата ви среща детето е готово да разкаже всичко, което си спомня.
Ако пренебрегваш правилото, последиците ще са различни според характера на детето. В общия случай детето, което рядко има възможност да говори с родителите си за всичко, което се случва с него, става по-прикрито и отказва да говори и за важните неща. Така родителите пропускат много важни моменти от живота на детето си и близостта между тях значително намалява.
Други деца се опитват да привлекат вниманието на родителите си, като говорят непрестанно, добавяйки нови и нови факти към някоя случка, докато накрая сглобят една правдоподобна история. Родителите на такива деца обикновено не се вслушват в думите на детето си, защото неспирните истории се превръщат във фонов шум. Затова е важно да има период на активно слушане.
Допълнителни препоръки
Важно е да отбележим, че спазването на 3-минутното правилно не означава да прекарваш само 3 минути на ден с детето си, а набляга на факта, че трябва да отделяш 3 минути на детето си веднага щом се видите, за да си сигурна, че то ще ти разкаже всичко важно, което му се е случило.
Ето още няколко препоръки от психолозите, които ще ти помогнат да заздравиш връзката между теб и детето ти:
Всеки ден правете нещо, което интересува и двама ви.
Трябва да показваш на детето си, че го слушаш. Вмъквай бързи коментари или повтаряй информацията, която си чула, за да знае, че наистина си го чула и разбрала.
Не преувеличавай и не преигравай, детето ти ще разбере, когато ентусиазмът ти не е искрен.
Хубаво е понякога да се връщаш към разговора, който сте провели. Така детето ти ще знае, че помниш какво сте си говорили по-рано.
Избягвай дългите и безполезни спорове, дори ако отговорът ти се струва очевиден. Запази си силите за по-важните разговори и дискусии, а на дребните спорове отговаряй с „Добре, разбирам, че не си съгласен с мен“. Все пак детето ти трябва да се научи да има собствено мнение.
http://www.zajenata.bg

***********************************

При проблеми с поведението: последователност, любов и никакви шамари.

Снимка: Guliver / iStock

Вашето 3-годишно дете иска тази играчка, тези "бонони", това... и ги иска ВЕДНАГА! Иначе плаче и пищи. Как ще реагирате? Ще покажете кой е шефът? Ще го заплашите, че ако не млъкне...? Или ще кажете нещо, което ще му помогне да стане човешко същество с достойнство?

Вашето 13-годишно дете не слуша какво му говорите, не слуша никого, не иска да учи. Какво ще направите?

Няма точни рецепти - всеки човек е различен, но има общи неща, които добрите родители споделят, за да изградят у детето си самоувереност, самообладание, честност, любезност, емпатия, комуникативност. Тези родители поощряват интелектуалното любопитство, мотивират за постигане на различни цели, предпазват подрастващите от депресии, хранителни разстройства, зависимости.

Родителството е една от най-изследваните сфери и от социолози, и от психолози. Всички съвременни специалисти съветват отношенията родители - деца да се основават на уважението. Ето някои от най-важните принципи във възпитанието:

1. Какви са вашите ценности?

Вашите деца ви гледат. Не реагирайте спонтанно и неконтролируемо. Запитайте се: „Какво искам да направя и това, което направя, ще даде ли резултата, към който се стремя?”

2. Няма как да прекалите с любвеобилността.

Не е възможно да разглезите детето, като се отнасяте към него с много обич. Това може да се случи, давайки му материални неща, вместо любов, или когато сте прекалено толерантни и невзискателни.

3. Участвайте в живота на детето си.

Това изисква много време и много работа, често означава да преосмислите и преподредите приоритетите си, да пожертвате някои неща, които искате вие, за да направите това, от което вашето дете има нужда. Бъдете ангажирани душевно, както и физически. Разбира се, това не означава да пишете домашните му - те са, за да може учителят да следи дали детето учи или не.

4. Подходящи грижи за учениците.

С израстването на малкото е нужно да се променя и отношението ви към него. Преценявайте как възрастта му се отразява на неговото поведение и самооценка. При 13-годишните проблемите може да са от най-различно естество: може да са депресирани, да страдат от безсъние, да стоят до много късно вечер. Може би трябва да им помогне те да организират времето си по-добре, така че да имат време и за учене.

А може би просто имат проблем с ученето? Да ги принуждавате да го правят не е решение. Проблемът трябва да бъде диагностициран от специалист.

5. Създайте правила.

Ако не сте успели да създадете полезни навици когато детето е малко, когато стане по-голямо, ще има затруднения да се самоорганизира.

***************************************

ФРАНСОАЗ ДОЛТО ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ РОДИТЕЛ И ДЕТЕ

Родителите трябва да знаят, че каквото и да правят, давайки най-доброто от себе си, те винаги ще правят грешки в очите на децата. Дори най-любящият родител в даден момент може да стане причина за някакво страдание у детето. Ако то тогава заяви: „Не те обичам“, отговаряме: „Това няма никакво значение – ти не си се родил, за да ме обичаш.“ На шест-седемгодишна възраст вече е късно да критикуваш родителите си. Те сигурно често слушат упреци от страна на детето, но в повечето случаи това не би трябвало да промени тяхното поведение, защото имат задачата не да му се харесат, а да го възпитават.

Ако с израстването детето продължава да се стреми непременно да угоди на родителите си и смята, че те винаги са прави и справедливи, такова дете е в лошо здравословно състояние. Колкото по-способно е да показва враждебност, примесена или редуваща се с обич към своите родители, толкова по-добро е неговото душевно състояние. Това показва, че в отношението му към родителя е преодоляна инцестната връзка и пълната зависимост. Така то започва да има собствена позиция.

Майката трябва да може да каже: "Аз бях готова за твоето раждане и ти се роди. От сега нататък трябва да се справяш с живота, а аз ще правя каквото мога, за да те подкрепям и да бъдеш щастлив, но не винаги зависи от мен, ако нещо не е наред, не си щастлив или се разболееш. Когато беше в корема ми, не си страдал от нищо, но сега си роден и животът не винаги е такъв, какъвто ни се иска. В край на сметка ще се справиш, ако приемеш нещата откъм добрата им страна''

"Основни етапи на детството"
Франсоаз Долто

************************

КАК ДЕЦАТА НИ ДА БЪДАТ ПО - УМНИ И УСПЕШНИ ?

Колкото повече говорите на децата си, толкова по-умни ще са те.

До това твърдение са достигнали учени от Университета в Йорк, според които децата на родители, които говорят на децата си повече и им поставят разнообразни задачи за изпълнение, тренирайки невербалните им способности, както и способностите им да разсъждават, да решават задачи и да развиват пространственото си мислене, израстват по-разумни зрели хора, надарени с богат речник и въображение.

Според изследователите, децата в предучилищна възраст които взаимодействат активно със своите родители и детегледачки, имат по-добър старт в живота, особено ако те използват богат и разнообразен речник в ежедневието си.

Констатациите на учените се свеждат до следното:

• Членовете на семейството са първите учители на децата.

• Количеството на изговаряните от възрастните хора думи в обкръжението на детето, е положително свързано с неговите познавателни способности.

• Изследователите са установили, че висококачествената реч на възрастните е от полза за езиковото развитие на децата. Децата, които си взаимодействат с възрастни, използващи богат и разнообразен речник, натрупват добър речников запас и го използват умело в ежедневието си.

• Когато родителите реагират положително на интересите на детето и насърчават изследователските му наклонности, както и себеизявата му, детето обикновено проявява по-малко признаци на безпокойство, агресия и/или непокорно поведение.

• Количеството изговаряни от възрастните думи е различно за различните семейства и общности. Някои деца чуват от възрастните около себе си двойно повече думи, отколкото други свои връстници. Поради това, учените подчертават, че натрупването на ранни житейски умения при различните деца е променлива и динамична, а не абсолютна константа, откъдето следват и различията в развитието на децата.

**************************************
ЕХОЛАЛИЯ 
ЗАЩО ДЕЦАТА ПОВТАРЯТ И НАРОЧНО ЛИ ГО ПРАВЯТ?

Ехолалията, както вече сте се досетили от наименованието действие, свързано с говоренето и ехото. Тя е спонтанно механично повторение на чужди думи или фрази без разбиране на казаното. Физиологичната ехолалия е нормален етап от развитието на кърмачетата и малките деца.

Децата могат без затруднение да повторят казаното от възрастните или да го запомнят и да го повторят по-късно, когато те решат, без да влагат конкретен смисъл в повторението, понякога напълно неуместно. Отложената ехолалия може да включва кратки фрази, повторени с точната интонация, чута от първоизточника. Някои деца имат способността да повтарят дълги абзаци от любимите си телевизионни предавания и анимационни филмчета.

В някои случаи ехолалията може да е признак за нарушения в аутистичния спектър или други нарушения на неврологичния статус, но като цяло тя се проявява при повечето напълно здрави деца.

Много родители се притесняват от ехолалията и търсят консултация със специалисти, както и погрешно започват да се опитват да откажат детето от постоянното повтаряне. Вярно е, че ехолалията изглежда странно отстрани, особено за хората, които не са чували за нея, но е важно родителите да са наясно, че паниката в този случай не е от полза.

Обикновено децата, повтарят, защото на първо място търсят начин да се свържат с околните, по този начин те се опитват да осъществят комуникация и да бъдат забелязани. Може това да не е най-добрият начин, според възрастните, но е добре те да знаят, че децата не го правят с цел да вбесяват родителите си.

Повтарянето на думи и фрази, адекватни към конкретния момент и съответния разговор е начин децата да се включат в разговора. Макар и малки, много вероятно, те разбират смисъла на разговора.

Повторението на механично запомнени думи и изрази, колкото и досадни да са те за околните, са изключително важни за децата, тъй като те носят сигурност и утеха на децата в един все още непознат и в повечето ситуации несигурен и плашещ околен свят.

За родителите повторенията трябва да са сигнал, че детето чува, възприема и се опитва да пресъздава неща от своето ежедневие, които очевидно го вълнуват.

Друг аспект на ехолалията, който не бива да се пренебрегва е, че детето обикновено повтаря фрази, които е чуло на площадката, в детската градина, в училище и други места извън дома, където родителите не присъстват. Ето защо онова, което детето повтаря може да даде информация за живота му, когато е далеч от родителите си, както и да послужи за предупреждение, че се случва нещо нередно. Ето защо е полезно родителите да се вслушват в онова, което детето повтаря. Същото важи и в обратен смисъл, онова, което детето чува у дома, може да бъде пренесено в средата, където то пребивава, докато родителите му не са с него. Поради тази причина е добре у дома да се избягва употребата на думи, особено такива, които са неприятни, по отношение на учителките и другарчетата му от страна на по-възрастните, и които могат да бъдат употребени в неподходящ момент и в неподходящ контекст.

*************************************

КАПАНИТЕ, СКРИТЕ В НЯКОИ ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ИЗРАЗИ, ОТ РОДИТЕЛИ КЪМ ДЕЦА !

Начинът, по който разговаряме с децата си е пряко свързан с това как децата ни ще общуват с другите хора и ще разбират света. Говорейки с децата ги възпитаваме, учим, предаваме своите ценности и опит. Всяко семейство има своя индивидуалност, но също така съществуват и доста общи изрази, характерни за всяко семейство.

Родителите често използват изрази като: „много добре!“, „браво!“, „кажи благодаря!“, когато говорят на своите деца. Но какво всъщност реално означават те?

Тези стандартни родителски изрази са доста често употребявани и това само по себе си ги утвърждава като правилни.

Възможно е да има безкраен брой начини, за да се каже нещо, но начинът, по който възрастните говорят с децата е често, колкото ограничен, толкова и предсказуем, но той може да е и неефективен.

Когато децата ни скачат, тичат, ние ги умоляваме: „Бъди внимателен!“.

Когато две малки деца се карат за една и съща играчка, ние им казваме: „Дай му я!“.

Когато тръгваме за работа, ние питаме: „Къде ми е целувката?“

Когато те се хранят с броколи, възкликваме: „Браво!“ … и така нататък.

Казваме тези неща, за да се уверим, че нашите деца се чувстват обичани и насърчени, а също и за да им внушим самоконтрол и маниери. Как обаче нашите добри намерения се превеждат?

Същността на този начин на говорене е преди всичко контрол. Използваме го, за да кажем на децата си това, което:

• ние искаме те да кажат: „Кажи съжалявам!“;
• ние искаме те да чувстват: „Всичко ти е наред!“, “Нищо ти няма!“;
• което искаме от тях да правят: „Дръж се прилично!“;
• и какво ще се случи, ако те не го правят: „Искаш ли днес да пропуснеш играта?“

С други думи, този стил на говорене е свързан със спазването и съобразяването с изискванията на родителя. Това често е пречка да се разберат чувствата, мотивите, мислите и поведението на нашите деца. Вместо да ги учим да общуват и сами да решават своите проблеми, ние по същество ги учим да се подчиняват.

„Кажи благодаря!“ крие посланието – „Малък/ка  си и си обект на моя контрол. Аз знам по-добре от теб“.
Също така дава приоритет на това как децата да се представят пред другите и че другите са по-важни от тях, по-важни от личното достойнство.

Добрият начин, ако детето все още няма навика да благодари, е да го вземем „под крилото си“ и да благодарим вместо него, например:

„Каква прекрасна кукла сте подарили на дъщеря ми! Благодаря ви!“

Обикновено детето спонтанно следва родителя си и също на свой ред казва – „Благодаря“. Но дори и да не го направи в този случай, следващия път само ще подходи с благодарност. Този вариант на учене, чрез даване на пример е много по-ефективен, защото е белязан от положителни емоции и уважение към детето.

Друг вариант е да кажем на детето:

„Когато не благодари на Петя се притесних, че тя ще помисли, че не оценяваш подаръка й.“

В този случай детето не е притискано и критикувано и ще разбере посланието на родителя. Може да му се предложи вариант да изрази благодарност със съобщение или обаждане или друг вариант, което също стимулира креативността на детето, а и дава послание, че нещата могат да се поправят дори и ако са били сгрешени първоначално. (Идеята за втори шанс.)

Докато следното:

„Не можа ли да кажеш благодаря?“ е конфронтиращ въпрос, съдържащ негативна оценка и има манипулативна цел. Същата манипулативна роля изиграват репликите – „Браво!“; „Ето, това е моето момче!“; „Ето, видя ли, че успя?“; „Знаех си, че можеш да го направиш!“

Всички тези изрази не стимулират инициативността и самостоятелността на децата, а по-скоро тяхната изпълнителност – резултат от това, че някой друг им казва как е редно, а те само сътрудничат.

Важно е да обсъждаме заедно с децата темите, които са важни за нас, но също и темите, които вълнуват тях, дори да ни се струват несъществени.

Изслушвайки мнението на децата, ние ги учим, че са значими и така постепенно израстват като автономни  хора. Вярват в себе си, взимат решения самостоятелно и дълбоко в себе си са убедени, че могат да се справят. Стават уверени хора, защото растат в среда на приемане и уважение във всеки момент – и в моментите на добро поведение, и във всички останали моменти, когато не са успявали. Когато детето е недоволно от себе си или е объркано, уплашено, сгрешило, неразбиращо,  родителят е до него, но не за да го учи как да прави нещата, а за да даде възможност детето са се освободи от неприятните емоции, да успее да ги изрази, така че да бъдат  разбрани и подредени, според значението им и конкретните ситуации.

Ключът към комуникацията с децата е разбирането, че понякога е по-добре да НЕ кажем какво мислим или какво ни е искаме, да изчакаме и да стимулираме детето да достигне само до решението на своя проблем. Хубаво е да се опитаме да разберем чувствата на децата, вместо да изискваме подчинение и спазване на нашите правила.

********************

6 стъпки, преди да се скарате на детето

Въпроси, които трябва да си зададете преди да се скарате на детето.

Снимка: Guliver / iStock

Да възпитаваш, без да забраняваше и наказваш, е трудно. Всички родители опитват да направят баланс между поощренията и наказанията, но често дори за възрастните е сложно да са напълно обективни.

Какви въпроси трябва да си зададем, преди да се караме на детето. Списъкът дава woman.rambler.ru.

1. Преценявате ли добре възрастта на вашето дете?
От детето очакваме да се държи като възрастен. „Толкова ли е трудно да почакаш малко?“ Това е обичайна реплика на изнервените майки. А всъщност за малкото дете действително е трудно да чака, при това – търпеливо. Неговата физиология и нервна система просто не му позволяват дълго време да стои на едно място.

За деца в предучилищна възраст е сложно да се справят с прогнозирането – те не са в състояние постоянно и целенасочено да направят нещо сериозно, само защото ще е от полза за тях в далечното бъдеще. Точно по тази причина импулсивните им действия и желания вземат връх.
Волята се формира към 9-11- годишна възраст и тогава детето по-лесно възприема наложените правила на поведение.

2. Оценявате ли ситуацията като цяло?
Отчитате ли състоянието на детето? Възможно е то да капризничи, защото е уморено, гладно, да иска да спи или пък да е уплашено. Преди да му се скарате, анализирайте ситуацията като цяло – обмислете всичко, което се е случило през деня.

3. Съобразявате ли се с желанията на детето?
Отнасяте ли се с внимание и уважение към нуждите на своето дете? Възможно е да сте убедени, че то е още много малко, за да се съобразявате с неговите желания. Това е грешка.
Още от най-ранна възраст трябва да обсъждаме и да говорим за мислите, чувствата и потребностите на детето и да проявяваме към тях внимание и нужното уважение.

Опитайте се да погледнете на проблема през очите на детето. Това ще ви помогне по-добре да го разберете и да намерите компромисно решение.

4. Не прехвърляте ли върху него лошото си настроение ?

Може би сте уморена и разстроена, а детето нищо толкова ужасно не е направило?
Често вдигаме скандали на детето, просто защото ние сме недоспали, уморени и останали без сили. По-добре е честно да признаете: „Аз съм малко разстроена и уморена. Моля те, дай ми малко време, за да си почина. И след това ще си поиграем/ще се разходим/ще отидем на кино.“

Ако сте много преуморена и въобще не чувствате сили за каквото и да е, измислете нещо неангажиращо - погледайте заедно анимационни филми, а по-късно преминете към обсъждане на по-сериозни въпроси.

5. Не прехвърляте ли своята отговорност върху детето?
Вероятно нещо сте забравили или пък не сте догледали, а за последиците вините детето. Старайте се да избягвате такива ситуации.
Хлапето още не може да носи отговорност за собствените си постъпки. То може да е непоследователно, да постъпва нелогично или дори неразумно. Задача на възрастните е да следят детето да не се нарани и въобще как се справя – дали се е облякъл правилно, дали не играе с опасни предмети и така нататък.

6. Не сте ли прекомерно тревожна?
Не пренасяте ли върху детето своите лични страхове? Не го плашите твърде много, преувеличавайки опасностите, които го дебнат навсякъде?
„Не си играй с камъните, че са страшно мръсни!“, „Не виси от катерушката с главата надолу ще паднеш!“ , „Не пипай котката на съседа, ще се заразиш!“, „Не гали кучето, ще те ухапе!“... този списък може да бъде продължен.

Истина е, че хлапето може да падне, да се изцапа и да се нарани ... По-разумно е да го подготвите как да се справя с различните ситуации, а не само да викате и да го плашите.
Пипало е мръсни предмети или е играло в калта, избършете ръцете му с влажни кърпички. А щом се прибере от разходка, директно да влезе в банята и да се измие хубаво със сапун.
Ако иска да погали чужда куче, нека първо поиска разрешение от стопанина му.

Помолете детето да запомни правилата, а после му напомняйте какво да направи. Това е далеч по-ефективно, отколкото непрекъснато да сипете забележки и да викате по него.



***********************

Как да отучим детето да посяга ?

Мама не се бие!

Илюстрация: Shutterstock

Всички деца го правят. В един момент, докато е в ръцете на мама и миличко бъбри, вдига ръка и... стоварва един плесник върху лицето ѝ.
Защо постъпва така и как да го отучим да посяга?
То се развива бързо и непрекъснато пробва границите на своите възможности, откликва на чувствата и на реакциите на своите най-близки хора.
Първият път е плеснало леко мама, просто за да провери какъв звук ще възпроизведе. А в отговор на това майка му се е разсмяла и е превърнала всичко в игра. Това значи, че вторият път шамарчето ще е по-силно – нали разсмива всички?

И едва тогава родителите започват да се чудят как да постъпят и как да го отучат да посяга.
Тревожат се, защото са установили, че при първа възможност хлапето налита на бой и раздава шамари, на който му попадне под ръцете – на котката, на съседското момче, на мама и татко!

Ето какво съветват психолозите:

- Първото правило е такива игри да не се поощряват. Спрете го още в самото начало, когато лекото пошляпване не причинява болка, а заради закачливия израз на очичките на детето, по-скоро ви се иска да го разцелувате. Не го правете. Скоро детето ще порасне, ще добие сила и в игра може да ви стовари такъв юмрук, че да ви излязат искри от очите.

- От самото начало то трябва да е наясно, че да се бие мама, татко, сестричката, съседското момче, кучето... не е редно и не бива да посяга!
Сложете край на подобно поведение веднага: задръжте ръката, която е посегнала да удари. Погледнете детето строго в очите и ясно му кажете: „Недей!“

- Ако продължи да буйства и отново посегне, го пуснете на земята и повторете: „Недей да посягаш и да удряш!“

- Много родители допускат грешка, като в отговор на агресията и те пляскат детето. А какъв урок му дават? Мама казва, че не е хубаво да се биеш, а сама посяга.
Хлапето във всичко подражава на родителите си. А, когато са много ядосани, те може да не преценят силата си и да го ударят силно. Да му причинят болка, а това е недопустимо.

Затова спазвайте правилото на трите П:

Просто, Постоянно, Последователно

1. Просто

Разбираемо и с минимум емоции реагирайте при подобно поведение. Достатъчно е строго да погледнете детето, да задържите ръката му. Или, ако е било в ръцете ви, да го пуснете на земята или да го сложите да седне на стол.
Без да викате, без да го обиждате, нито да давате разяснения и наставления.

2. Постоянно
Това значи винаги, когато посяга, вие да реагирате така. Не се подсмихвайте, ако детето лекичко плесне татко си или баба.
Не се притеснявайте да го спрете, ако се случи в магазина или, когато сте на гости. И въобще не слушайте баба, която уверява, че пляскането не ѝ причинява болка. Вашето „Не“ и „Не трябва“ винаги значат едно и също.

3. Последователно
Вашата реакция трябва да е мълниеносна. Веднага, щом хлапето замахне към вас или към някой друг. Няма никакъв смисъл да обсъждате този проблем след един час. То вече ще е забравило постъпката си и ще ви се обиди.
Ако хлапето се е разстроило много от вашата реакция, може ли след това да го успокоите? Може и дори е необходимо.
Но при повторен опит да ви удари, ще повторите всичко от начало.
Много скоро, по-бързо отколкото очаквате, детето ще разбере къде са границите на позволеното и вече няма да посяга.

Източник: detstrНикога 

*******,*******************

6 неща, за които не бива да се карате на детето си.

Никога!

Когато детето ви счупи чинията за салата или изяде всички бонбони, спомнете си за този текст! Защото жестоката критика вероятно няма да накара детето да осъзнае вината си и да не прави повече така.

А дори да ви послуша в конкретната ситуация, поведението му като цяло може да се влоши. Защо не бива да се карате на детето? detstrana.ru дава някои добри отговори.

Заради истината

„Кажи ми честно – ти ли изяде бонбоните?“ Когато детето си признае, родителската реакция е наказание – една седмица без сладко, да речем. Но какъв извод си прави детето – че не бива да яде сладко без разрешение? Или че истината му е навлекла наказанието?

Ако то ви има доверие, ако знае, че може да разчита на подкрепата ви, няма да ви излъже, каквото и да е направило. А това означава, че вие ще бъдете наясно с неговите проблеми – конфликти с връстници, трудности с ученето, с всичко. И, съответно, можете да предложите помощ и съвет.

Но ако детето прецени, че е по-безопасно да излъже, проблемите се увеличават с поне още един. Много е вероятно то да споделя вече не с вас, а с приятелите си и техните съвети едва ли ще са толкова добри, колкото вашите.

За изразяване на отрицателни емоции 

„Стига си ревал!“, „Не прави така!“ „Престани да се зъбиш!“ Често коментираме с раздразнение поведението на детето и много ясно, че е по-добре за всички, когато то си е весело и спокойно.

Но в моментите, в които е обидено, разстроено, разярено от нещо – какво да прави? Да си мълчи и да поглъща негативизма в себе си, или да го крие от вас? Не искате това, сигурни сме. Щом вие, най-близките му хора, не можете да реагирате адекватно в сложна за детето ситуация, това ще го отблъсне.

Ако то свикне с този модел на поведение, в бъдеще няма да му е лесно да установява нормални отношения и да отстоява своите интереси. А потискането на емоциите може да доведе до стрес и дори до депресия.

За проявите на самостоятелност

Да се облича само на криво, да обърка лявата с дясната обувка, да мие чиния и да я счупи, или пък да разлее супата на пода – това са нормални неща. Чудно би било, ако детето направи всичко без грешка, като вас.

Защо родителите не разбират, че не бива да се карат за децата си заради неумелите им опити да правят нещата самостоятелно?

„Какво е това! На теб никога нищо не ти се получава като хората, остави на мен, по-добре сама да го свърша.“ Това майчино възклицание е вредно, защото кара детето да загуби вярата в себе си и да си втълпи, всъщност, вие да му втълпите, че е неловко. В това няма нищо благородно и възпитателно.

За това, че не е оправдало очакванията ви

„Ние толкова се стараем всичко да ти бъде наред, а ти…“ Това е най-лошото, което може да чуе едно дете от майка си и баща си.

Да, завели сте го на театър, за да подхраните любовта му към изкуството, а на него му е скучно. Купили сте му скъпо колело, а то се мръщи, иска скутер.

Разбира се, би било чудесно да споделя вашите интереси и вкусове, но уважавайте неговите възгледи – то е самостоятелна личност със свои разбирания. Често децата, в желанието си да не разсърдят родителите, правят това, което кажат мама и тате. И даже имитират радост.

Но, съгласете се, че е доста по-добре, ако детето се държи искрено и открие това, което му е по душа.

За това, че то не може да се промени 

Външност, темперамент, характер – дадени са ни от природата и е приятно да осъзнаем, че синът ни е душата на компанията, а дъщеря ни – звездата на класа. Но се случва и обратното и е важно да не лепим обидни етикети на хлапетата.

„Ревльо такъв“, „Тромава си като мечка“ и дори шеговитото „Грозното ми патенце“ може да нарани дълбоко. Покажете на детето, че го приемате с всичките му особености и недостатъци, че в тях е неговия чар и че ще го обичате винаги. И че със сигурност и другите ще го обичат. 

Заради семейни проблеми 

„Ти блъскаш вратата непрекъснато, а баба ти я боли глава“, „Баща ти как ще се разяри, като види новата ти двойка в бележника...“ – забранете си да изричате подобни фрази. Страхът и чувството за вина, които вменяват, могат да доведат до неврози, проблеми със съня и други оплаквания.

Бъдете особено тактични, ако в семейството има сериозни неуредици като развод, конфликти, финансови проблеми. Известно е, че децата и без друго често са склонни да обвиняват себе си за разни неприятности.

Задачата ви е да го избавят от чувството на вина, да обясните, че поведението на малките не е свързано с проблемите на възрастните и мама и татко със сигурност ще ги разрешат. И, разбира се, повтаряйте на детето колко го обичате - тези думи никога не са излишни. На всяка възраст!

Как да се справим с нощното напишкване при децата?

Shutterstock

Дори да сте научили детето си да ходи на гърне от най-ранна възраст, нощното напишкване е често срещано явление при децата на възраст между 4 и 7 годинки. Приблизително 15 % от децата на тази възраст се напишкват в леглото си поне два пъти седмично. Ето какво можете да предприемете, за да се справите с този проблем (който е съвсем нормален за този възрастов период).

1. Намалете течностите преди лягане.

За да предотвратите препълването на пикочния мехур, е важно да контролирате броя напитки, които детето поглъща от късния следобед до края на деня. Нека поема повече течности сутрин и около обяд, след което постепенно намалявайте количеството им. Освен това е важно детето да ходи до тоалетна непосредствено преди да си легне – нека това се превърне в навик.

2. Избягвайте определени храни, които дразнят пикочния мехур.

Някои храни дразнят пикочния мехур на малките деца и е възможно да се стигне до нощни инциденти, защото те все още не умеят да се контролират. Избягвайте храни с висока киселинност като например плодовите сокове от лимон, портокал, ананас, ябълка, боровинка.

Също така избягвайте млечните продукти като прясно и кисело мляко, защото е възможно да успят детето и да не се събуди, когато пикочният му мехур се напълни. Силно непрепоръчителни са и напитки като топъл шоколад, чай, газирани и всякакви безалкохолни, които съдържат високо съдържание на захар или кофеин.

3. Правете си нощна пауза за тоалетна.

Децата имат дълбок сън. Затова понякога е трудно да се събудят сами, когато пикочният им мехур е пълен. Дори да имат позиви за тоалетна, е по-вероятно да продължат да спят. Затова бихте могли да опитате да ги будите по някое време през нощта, за да ходят до тоалетна. Звучи малко стресиращо, но не се притеснявайте – бързо ще заспят отново. Целта е организмът да свикне да се разбужда сам и да реагира на позиви.

4. Увеличете приема на магнезий.

Според някои учени е възможно децата да се напишкват и заради понижени нива на магнезий в организма, което води до ниска чувствителност на нервната система. Няма нужда да давате на детето си хранителни добавки или лекарства, просто наблегнете на банани, авокадо, сьомга, тофу.

5. Говорете с детето.

Не премълчавайте проблема, сякаш е някаква тема табу. Най-добре да обясните на детето какво се случва и защо се случва, както и да му дадете да разбере че не е нещо ненормално и не бива да се срамува от това. Все пак е редно в някакъв момент да се преодолее този проблем, затова му обръщате внимание и предприемате нужните стъпки заедно. В никакъв случай не се карайте и не се подигравайте на детето!

6. Награждавайте детето си.

Много е важно да се уточни, че наградата трябва да бъде вследствие на нещо, което детето е направило самостоятелно. Имайте предвид, че нощното напишкване не може да бъде контролирано, затова ако го награждавате за това, че леглото му на сутринта е сухо, а му се карате, когато не е, ще го накарате да се почувства много неудобно и ще го объркате. Затова го награждавайте за неща, които са косвено или пряко свързани с нощното напишкване. Например когато:

- пие повече течности до обяд;

- изяжда си порцията с полезна храна, богата на магнезий;

- отива да тоалетната непосредствено преди лягане.

7. Трябва да знаете кога е необходимо да се консултирате с лекар.

Както споменахме още в самото начало, състоянието „нощно напишкване” не е болест, нито е ненормално в ранна детска възраст. Въпреки това съществуват обстоятелства, които изискват консултация със специалист. Обърнете се към лекар, ако:

- детето ви има постоянни инциденти и през деня, и през нощта и е на възраст над 5 години;

- детето ви се напишква всяка нощ и е на възраст над 7 години;

- минали са месеци без детето да се напишка нито веднъж и внезапно започва да го прави всяка вечер,и е на възраст над 5.

*********************

Оставете децата да си правят каквото искат със стаите

Не е задължително винаги всичко да е изрядно чисто.

Илюстрация: Guliver / iStock

Обикновено влизам в стаята на дъщеря си с известна доза боязън. Има полюшваща се купчина от мъртви клетки, има чаши със зеленясала течност в тях. Понякога има и изненадващи миризми, не всичките приятни.

Защо обаче не ѝ казвам да почисти? Е, правя го от време на време, но не с особена настойчивост или надежда за разбиране, отчасти защото намирам традиционния отговор на подобна родителска инструкция за много труден за оспорване – „Стаята си е моя, какъв ти е проблемът?“

Някой би отговорил стандартно – „Всъщност, ако провериш в нотариалния акт, ще разбереш, че реално стаята е моя“ – но това няма да ви отведе никъде, най-много в логическите заешки бърлоги, в които неизбежно дреме „Ами не е трябвало да се раждам тогава, нали?“

Въпросът е, че стаята си е наистина тяхното пространство, ако не де юре, то де факто. Може би трябва да оставим децата да си се търкалят в него.

Подозирам, че жена ми ме смята за хлабав, задето имам такива възгледи, и може би щях да се съглася, ако моята липса на решителност не се закорави от скорошна статия в New York Times, озаглавена „Трябва ли да накарам дъщеря си да си изчисти стаята?“ Свръхконтролиращата майка в крайна сметка отговоря на въпроса с неохотно, но отчетливо „Не“.

Тя казва, че „катастрофата, вдъхновена от Джаксън Полък“, която представлява стаята на 15-годишната ѝ дъщеря, трябва да бъде държана под контрол, но майчиният „импулс да изчисти може да е отблъскващ, един вид опит за установяване на контрол по време на безпокойство.“

Звучи мъдро. Част от причините, поради които искаме децата да си чистят стаите, са същите, заради които искаме от тях да ядат зелении. Те са по-скоро символни, отколкото логически. Тревожим се за това, защото имаме ниска емоционална толерантност към хаоса, дори към хаоса на другите хора, затворен между четири стени.

Ако не сте настроени толкова философски, бихте казали, че е важно детето ви да поддържа чисто пространството си, защото мръсотията е неефективна и изглежда грозно. Но пак – това не е вашето пространство, тогава защо се тревожите? Може да искате по-добра хигиена, но доколкото ми е известно процентът тийнейджъри, страдащи от сериозни заболявания заради мръсни стаи, е забележително нисък.

Може да кажете също, че чистенето ги учи как да оцеляват във външния свят, но не ми се струва резонно. Някои деца са спретнати, а други – не, и няма много какво да направите по въпроса. Разхвърляните хора също я карат някак си – знам, защото съм един от тях.

Има и други добри причини да се въздържаме от безкрайното опяване на тийнейджърите за чистенето на стаята. Ако има нещо, което трябва да ѝ се отчете на дъщеря ми, то е, че е страшно заета в училище и когато се прибере вкъщи, няма никакво време. Да ѝ дам малко личен контрол и пространство е физиологически важно.

Но си има граници. Щом откриете екскременти от гризачи (или самите гризачи) под нощното шкафче, е време да се предприемат някакви действия. Но по-често отговорът ни би трябвало да е – карай да върви. Както казва един психолог, цитиран в статията на New York Times, „колкото повече го правите на проблем, толкова по-дълго ще стои този проблем.“ Друг психолог прави различна, но еднакво уместна забележка: „За децата е важна структурираността, което не е задължително едно и също с чистата стая.“

Ако имате нужда от още убеждаване, прочетете прекрасната книга на Ан Тайлър Tumble Tower. В нея става въпрос за красотата или поне за необходимостта от неразборията. Проблемът е, че това е детска книга, а не трябва да я четат децата. Ние трябва да я прочетем.

Тим Лот

Източник: The Gardian

*************************

7 принципа на легендарната Монтесори

Примери от системата на италианския педагог, приложими всеки ден.

Снимка: Guliver/ IStock

За педагогическата система на Мария Монтесори знаят всички, които се интересуват от детско развитие. Постулатите за възпитание, въведени от италианката още през миналия век, са популярни и днес.

letidor.ru синтезира 7 принципа на легендарния педагог, които могат да бъдат в помощ във всекидневния живот.

1. Детето само си е учител

В центъра на системата е детето с неговите вродени навици, познания и пристрастия. На родителите е отредена ролята на пасивен помощник. Те по-скоро помагат то да получи знания, да ги активира, когато това е необходимо.

Дайте му само да избере занимание по свой вкус. Наблюдавайте неговите уникални способности, гледайте какво предизвиква любопитство у него, какво обича, какво не харесва и уважавайте този избор.

2. Със своето поведение възрастните изграждат основата на бъдещата личност

Малкото възприема околната реалност от първите си дни. Развива се много активно, а неговото формиране като личност зависи пряко от това какво се случва наоколо. Детският организъм, за разлика от възрстния, непрестанно се променя, преминава през сензитивни периоди (време на особена възприемчивост към различни видове дейност и способи за емоционални реакции). Съгласно изследванията на д-р Монтесори, на всяка възраст съответства период, когато този или онзи навик се усвоява най-активно.

Поощрявайте любопитството на своето дете, до 6 години то попива всичко като гъба. Именно в тази възраст детето учи без усилия и просто събира необходимите навици и знания. До 6-7 години се създават всички основни принципи на развитие, създава се неговия характер.

3. На детето са нужни свобода и самостоятелност

То постепенно престава да се нуждае от опеката на възрастните. Важно е да сте готови да се дистанцирате сами от него, ако детето се справя само.

Разрешете му да изследва дома и улицата. Разбра се, само в рамките на безопасното. Поощрявайте неговата независимост в обучението. Контролирайте меко и незабележимо.

4. То изучава света с ръцете си

Дайте на малкото колкото може повече възможности да изучава предметите с ръце – шише с вода, маса, растения в размери, които то може да обхване. Това е необходимо, за да изучава предметите самостоятелно и да поправя грешките си.

Счупеното шише с вода ще му подскаже, че трябва да е по-внимателно, ако иска да утоли жаждата си и да не намокри дрехите си и ще бъде добра основа за приучване към ред. Може да разположите различни предмети на достъпни за него място, например на ниските рафтове на шкафа, за да може детето да се добере лесно но тях.

5. Лично пространство и лично време

Не прекъсвайте детето, когато се занимава с нещо. Позволете му да завърши своята работа и само да определи темпото, с което прави нещата. Така то само ще избере колко му се занимава с това или онова: половин час, час или два, само, с преподавател или с някой друг. Така вашият син или дъщеря се учи да получават удоволствие от различните видове дейности.

6. Възрастните са отговорни за ценностите, които предават на детето

Възпитавайте с личен пример, помнете, че детето първо копира вашето поведение. Въвличайте го в игри, мотивирайте го, помагайте му да опознава света с интерес. Устройте майсторски клас! Здравословно е да увлечете детето по „обществено полезни“ неща: да измие плодовете, да прибере дрехите в гардероба, да полее цветята.

Заниманията трябва да са леки, посилни за неговата възраст и да развиват координацията на движенията му, неговата внимателност, чувство за ред и способност да се грижи за другите. Позволете му да се чувства голямо и отговорно.

7. Смяна на фокуса: главното е детето

Възрастните са длъжни да се откажат съзнателно от своите очаквания и представи за детето, от това да го направят по свой образ и подобие. Мария Монтесори казва: "Най-доброто, което родителите могат да направят за хармоничното развитие на своето дете, е да не му се месят. Да помагат за неговото самостоятелно развитие, да подкрепят – скромна, но много важна роля."

Основните нравствени постулати на Мария Монтесори:

•             Ако често критикувате детето, то се учи да осъжда.

•             Ако често го хвалите, се учи да оценява.

•             Ако то често среща враждебност, се учи да се противопоставя.

•             Ако сте честни с детето, то се учи на справедливост.

•             Ако често му се присмивате, става смутено и срамежливо.

•             Ако детето живее в чувство за безопасност, то се учи да вярва.

•             Ако често е назидавано, подхранвате чувството му за вина.

•             Ако одобрявате това, което прави, детето се учи на добро отношение към себе си.

•             Ако сте снизходителни към него, се учи на търпение.

•             Ако често го хвалите, то се учи на увереност във възможностите си.

•             Ако детето живее в атмосфера на приятелство и се чувства необходимо, се учи да намира любов в света.

Накратко – дайте на вашето дете повече свобода и пространство. Не го контролирайте непрекъснато, бъдете негова помощ и опора. На малкия човек, който търси отговори, покажете, че сте винаги готови да се притечете на помощ. На детето, което е открило всички необходими отговори, не показвайте, че контролирате строго ситуацията.

*******************

50 фрази, които е важно да казвате на своите деца -

 ще изградите мост към тях  и ще ги усмихнете.

Думите градят, но и могат да рушат. Затова е важно да не забравяме стойността на добрите думи и да отглеждаме с тях децата си, независимо на каква възраст са. Това е едно от най-важните наследства, които поколенията трябва да си завещават и предават, за да се съхрани не само човечеството, а и човечността.

Детският и семеен психолог Катрин Крес състави списък от фрази, които всеки може да използва при общуването със своето дете. Авторите на руския сайт Adme публикуват списъка с призив да ги казваме колкото може, по-често.

Ето ги.

За да покажете вяра в детето:

"Имам ти доверие."

"Вярвам ти."

"Уважавам твоето решение."

"Това не е лесно, но ти ще успееш."

"Всичко, което правиш, е правилно."

"Добре разбираш."

"Браво, как успя да го направиш?"

"Научи ме и мен как да го правя."

"Ти май можеш по-добре от мен."

"На теб ти се получава много по-добре, отколкото на мен."

...За да обърнете внимание на усилията и старанието:

"Виждам, че си вложил много труд."

"Ти толкова много си се потрудил над това, затова така хубаво ти се е получило!"

"Получило се е наистина страхотно!"

"Мога да си представя колко време ти е отнело."

"Представям си колко пъти си се опитал, за да стане."

"Колко добре измислено!"

"Делата ти са довели до добър резултат."

...

За да благодарите за времето, прекарно заедно:

"Аз наистина оценявам времето, което прекарахме заедно с теб."

"Очаквам с нетърпение кога ще можем да си играем отново утре."

"С теб е много по-интересно."

"Наистина ми харесва начина, по който си играхме."

"Радвам се, че си у дома."

"С теб е много забавно да се играе."

...

За да му помогнете да оцени резултатите си:

"Ти самият какво мислиш за това?"

"Мога да си представя колко ти е било приятно!".

"Какво най-много ти харесва тук/ в това?»

"Ти какво мислиш?"

"А защо мислиш така?"

"Как ти се струва?"

"Ти колко би дал, за да получиш това?"

...

За да благодарите за помощта и приноса:

"Много ти благодаря за това, че ... (конкретното дело)."

"Благодаря ти, за това, което направи."

"Благодаря ти, много за помощта."

"Благодаря за разбирането."

"Това е много голяма помощ за мен, благодаря ти."

"Добре, че ми помогна!"

"Благодарение на теб свърших по-бързо."

"Благодарение на теб у нас сега е толкова чисто!"

...

Описвайте с думи всичко добро, което виждате

"Брей! Стаята е чиста!"

"Я! Оправено легло!"

"Такива хубави ярки цветове използваш в рисунките."

"Видях, че наистина се опита."

"Видях, че сам оправи масата."

...

За да опишете чувствата си:

"Аз наистина обичам да правя разни неща и да си играя с теб."

"Толкова съм щастлив, когато си у дома."

"Имам чувството, че ние с теб сме един отбор."

"Много ми е приятно, когато говориш така."

"Толкова съм щастлив, че те имам!"

"Много съм доволен, че ми помагаш."