Ако някой някъде ме попита коя съм, мога да му разказвам дълго. Ще започна от там, че цял живот изследвам дали съм светулка или делфин. И все още се колебая дали не обичам утрото, а нощта е моят любовник. Или и двете са ми деца, чрез които се чувствам цяла и изпълнена. Ще му кажа, че облаците са моят дом, а морето е мястото, на което се намира душата ми. Разбива се в скалите, танцува с вълните и се рее в дълбоките безкрайни светове, опитвайки се да открие себе си. Или може би си търси другарче, което обича тъмното, дълбокото, неизвестното. Компания, с която да тича босо върху пясъка, да строи замъци и цели светове. Да спасява хората и себе си най-вече от объркване и липса на вдъхновение. Да захранва с обич цветята, да е всичкото любов.
Ако някой ме попита коя съм, ще му кажа, че съм всякаква. Чия съм? На първо място своя. След това на света, на него и на всички останали.
Какво обичам най-много от всичко на света? Животът, след него любовта - единствения му проводник, спасение и бряг. Зародишът му, последният му паднал лист, всичките му възможности. Миналото и бъдещето. Смисълът на настоящето.
Ако някой ме попита коя съм, ще му кажа, че съм дете. И не ме интересува коя съм, защото непрекъснато се преоткривам. И не съм като всички и съм като тях.
Ако някой ме попита коя съм, ще попитам - искаш ли да покажа? Кажи ми, да.
Ела.
Силвия Крумова
Няма коментари:
Публикуване на коментар