Стрес и психични стратегии за справяне - за теб и децата ти.
Понятието „стрес” се използва в най-общ смисъл за обозначава на натрупване на количество от негативни емоции, които човек преживява в ситуации, при които е необходимо да се адаптира към определени факти, фактори и условия на средата, в която живее. В действителност и положителните промени могат да бъдат носители на стрес.
Стресът е физиологичен и психологичен процес, чрез който индивидът реагира на събития или ситуации, които предевяват повишени изисквания и оказват натиск върху него. Всяка една промяна към която човек трябва да се приспособи е съпроводена със стрес. Стресът е неизбежна последица от живота и първото стресово събитие, с което той започва е самото раждане.
Х.Селие[1] дефинира стресът, като „неспецифичен /физиологичен/ отговор на организма на всяко поставено пред него изискване”, проявено в общ адаптационен синдром. Стимулите, които действат на организма /стресори/ предизвикват два типа промени:
-специфични, с които организма се справя без усилие;
-неспецифични – изразяват се в генерализирано усилие на организма да се приспособи към средата;
Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек притежава свои личен опит, който определя неговите гледни точки, субективни оценки, вярвания и уверености за справяне с определени ситуации. Личните убеждения и субективните интерпретации определят силата на действие на емоциите, които индивида преживява. Възприемането на всяко събитие или ситуация може да бъде:
-реалистично
-изкривено – свързано е с формирането на изкривени перцепции и прилагането на преживявания, убеждения или очаквания към възприета ситуация, който не са съответни на реалността. То проецира поведение, съобразено с погрешни заключения в една потенциално стресова ситуация;
СТРЕСОР е всеки един фактор /химичен, физически, инфекциозен или психологически/ или травмиращо събитие, което би могло да наруши равновесието в организма на индивида. Стресорите са стимули, който водят да реакция, наречена общ адаптационен синдром., при развитието на който се разграничават три етапа:
-реакция на предупреждение /тревога/;
-съпротива – организмът се стреми да ограничи ефектите на стресора;
-изтощение – в този етап може да възникне частичното разрушение на организма и дори смърт;
Л.Леви предлага /1977г/ пет причини за появата на стресорите:
1.„Износването” на личността, при ситуациите, в които обкръжаващата среда поставя по-големи изисквания, отколкото индивида би могъл да понесе;
2.Годността на личността за адаптация, свързана със конфликтите между индивидуалните очаквания и реалната действителност. Когато очакванията не се реализират човек изпада в неудовлетвореност, която води до натрупване на стрес;
3.Конфликти, създадени от изпълнението на различните социални роли- родител, съпруг, служител и т.н.
4.Неспособност за адаптиране към общността и липса на интегриране и взаимодействие с обкръжаващата среда;
5.Поставянето на индивида при условия на свръх или липса на стимулация и мотивация;
Стресът е физиологичен и психологичен процес, чрез който индивидът реагира на събития или ситуации, които предевяват повишени изисквания и оказват натиск върху него. Всяка една промяна към която човек трябва да се приспособи е съпроводена със стрес. Стресът е неизбежна последица от живота и първото стресово събитие, с което той започва е самото раждане.
Х.Селие[1] дефинира стресът, като „неспецифичен /физиологичен/ отговор на организма на всяко поставено пред него изискване”, проявено в общ адаптационен синдром. Стимулите, които действат на организма /стресори/ предизвикват два типа промени:
-специфични, с които организма се справя без усилие;
-неспецифични – изразяват се в генерализирано усилие на организма да се приспособи към средата;
Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек притежава свои личен опит, който определя неговите гледни точки, субективни оценки, вярвания и уверености за справяне с определени ситуации. Личните убеждения и субективните интерпретации определят силата на действие на емоциите, които индивида преживява. Възприемането на всяко събитие или ситуация може да бъде:
-реалистично
-изкривено – свързано е с формирането на изкривени перцепции и прилагането на преживявания, убеждения или очаквания към възприета ситуация, който не са съответни на реалността. То проецира поведение, съобразено с погрешни заключения в една потенциално стресова ситуация;
СТРЕСОР е всеки един фактор /химичен, физически, инфекциозен или психологически/ или травмиращо събитие, което би могло да наруши равновесието в организма на индивида. Стресорите са стимули, който водят да реакция, наречена общ адаптационен синдром., при развитието на който се разграничават три етапа:
-реакция на предупреждение /тревога/;
-съпротива – организмът се стреми да ограничи ефектите на стресора;
-изтощение – в този етап може да възникне частичното разрушение на организма и дори смърт;
Л.Леви предлага /1977г/ пет причини за появата на стресорите:
1.„Износването” на личността, при ситуациите, в които обкръжаващата среда поставя по-големи изисквания, отколкото индивида би могъл да понесе;
2.Годността на личността за адаптация, свързана със конфликтите между индивидуалните очаквания и реалната действителност. Когато очакванията не се реализират човек изпада в неудовлетвореност, която води до натрупване на стрес;
3.Конфликти, създадени от изпълнението на различните социални роли- родител, съпруг, служител и т.н.
4.Неспособност за адаптиране към общността и липса на интегриране и взаимодействие с обкръжаващата среда;
5.Поставянето на индивида при условия на свръх или липса на стимулация и мотивация;
Разграничаваме физиологичен и психичен стрес. И при двата вида могат да бъдат предизвикани сходни психологични отговори: страх, гняв, депресия, тревожност, нарушение на дейността., апатия, тъга, нервност и т.н.
При физиологичният стрес те са стереотипни, а при психичния стрес реакциите могат да бъдат различни и са специфично обусловени от субективните качества на личността и нейните ресурси за справяне със фрустриращи събития.
Личностните характеристики и индивидуалните способности са определящи за това как човек възприема дадена стресова ситуация и как се справя с нея.
Американският психолог Р. Лазарус въвежда понятието индивидуален реактивен стереотип . Той го определя, като „взаимоотношение между личността и средата, в което средата е оценена от личността като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне и застрашаваща психологичното й благополучие”[2]
Силата на стресогенната реакция е индивидуална и зависи от сериозността на ситуацията и от това в каква степен тя е стресова за организма. Реалните ситуации, които поставят пречки, бариери пред индивида за постигането му на определена цел предизвикват субективно възприемане. Когато пречките станат прекалено трудни за преодоляване се пораждат конфликти, които предизвикват страх, гняв, разочарование и други негативни емоции. Житейски събития, като смърт, женитба, развод, смяна на работа, смяна на жилище, раждане, пенсиониране, болест и др. повишават тревожността.
Характеристиките на личностната тревожност се разглеждат на базата на 7 признака: невротизъм, чувствителност, безпокойство, неувереност, негативна Аз концепция, слаба работоспособност, неспокоен сън и физиологична нестабилност. Проявлението на тези признаци има пряка връзка с начините на преживяване и устойчивост на стрес при отделния индивид. Други личностови променливи, който оказват влияние са: оптимизма, перфекционизма /като очакване към себе си и към другите/, чувството за хумор, ирационалните вярвания и регулативните процеси на психическа устойчивост.
Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.
ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СТРЕС възниква при взаимодействията на хората и техните професии. Негативните източници за професионален стрес могат да бъдат свързани с организационните характеристики и процеси, условията на труд и междуличностните взаимодействия и изискванията на работната среда и професионалните характеристики.
Американският психолог Хърбърт Фройденбърг въвежда понятието бърнаут /професионално прегаряне/ . Това е състояние на изтощение и фрустрация, което се разглежда като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведение, натрупани вследствие на продължителен професионален стрес. БЪРНАУТЪТ се характеризира с емоционално изтощение /тревожност, безпомощност, апатия , параноя, фобийни мисли /, негативна и цинична нагласа по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на професионална мотивация и интерес.
ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота на индивида или на негов близък. Травмиращи събития могат да бъдат: смърт на близък, катастрофа, обир, грабеж, насилие,физическо нараняване, бедствие, пожар, земетресение, тероризъм, убийства в общността и всяко преживяване заплашващо живота и сигурността на човека.
ТИПОВЕ ПОВЕДЕНИЕ ПРИ СТРЕС:
-Адаптивно поведение -изразява се в адекватни на ситуацията действия;
-Неадаптивно поведение – Придружено е с поведенчески деструкции, които имат много широк спектър. В периода на травмата може да се наблюдава фаза на отричане на събитието, частична или пълна загуба на спомени за събитието, вцепененост или свръхактивност, натрапливо-повтарящи се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточаване върху теми извън събитието, поради свръхангажираност с последното, вцепенения и др.
СТРЕСОВАТА РЕАКЦИЯ протича през три фази:
1.Фаза на натрупване – има различна интензивност и продължителност при различните хора. Свързана е с индивидуалните психологически различия, като екстравертност, интравертност, локус на контрол, търпимост към неопределеност, интензивност на емоции и др.
2.Фаза на активиране – свързана е с включването и активирането на психичните и физични фактори и ресурси, с които индивида бе могъл да се противопостави на стресора;
3.Фаза на почивка – настъпва след елиминиране на стресора;
Симптоми на стресовата реакция:
-първоначално състояние на вцепенение с известно стесняване на полето на съзнанието;
-нарушение на вниманието и дезорентация;
-бягство /отдръпване/ от стресовата ситуация;
-повишена тревожност, самоизолация, отчаяние депресия;
-възбуда, гняв, свръхактивност или свръхпасивност;
Симптомите се появяват най-често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие възможна е появата на частична или пълна амнезия по време на епизода. След извеждане на лицето от стресовата ситуация симптомите започват постепенно да затихват след 24 до 48 часа. Отзвучаването им може да продължи от 3 до 14 дни.
Фазата на работа през травмата се изразява в приемане на новата реалност и развитието на адекватни умения от индивида за справяне. Преминаването през травмата включва продължителен съзнателен и несъзнателен процес на адаптиране на вътрешните смислови структури към новата заобикаляща действителност.
ОСТРАТА ТРАВМАТИЧНА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ възниква в непосредствения момент на стресогенното събитие. Тя води до ПСИХОТРАВМАТИЧНА КРИЗА, която протича през следните фази:
-фаза на шок – може да продължи от няколко минути да едно денонощие. Включва първите реакции на човека след травматичната стресова реакция. Най-често е съпроводено с нарушена способност за рационално мислене и поведение, обърканост, страх, липса на ефективен контрол върху емоциите, апатия, паника или хиперактивност. Може да бъде придружена със повръщане, треперене, стомана болка, схващане на крайниците, учестено дишане, сухота в устата, виене на свят. АПАТИЯТА състояние на емоционална парализа, придружено с изтощение и с липса на енергия. ПАНИКАТА болезнена реакция на застрашаващото събитие или ситуация, при която се блокира рационалното мислене и поведение.
-фаза на реакция – през нея са започва осъзнаването на случилото се, придружено със силни, интензивни и болезнени чувства. Те слагат отпечатък върху действията и могат да доведат да силно изтощение, раздразнителност, агресия и автоагресия. Тези преживявания биват придружени с физиологични симптоми – стомашни проблеми, повишено кръвно, сърдечно съдови смущения и др. През тази фаза е възможно включването и на защитни механизми – подтискане, изолация , регресия и др.
-фаза на преработването – преработването е процес, който започва с нарастването на възможностите на човека да преработи повтарящите се болезнени чувства и спомени. Интензивността на негативните емоции намалява. повишава се способността да се говори за събитието. Този процес отнема около 6 месеца, по време на които индивида е все още емоционално повлиян от травмата.
-фаза на преориентация – извършва се излизане от кризата. Индивидът може да си припомня събитието и да подрежда неговите отделни елементи без да се отдръпва емоционално или да проявява симптоми на стрес. Травменият опит оставя своите следи, но личността вече е способна да се ориентира към повече бъдещето си, а не да се затваря в миналото си.
ПОСТТРАВМАТИЧНАТА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ е събитие, което в значителна степен се отличава от обикновените човешки преживявания и оставя много дълбока и непреработена травма. Преживяванията относно травматичното събитие могат да бъдат асоциации на вина, свързани с актуални или въображаеми грешки. Психическото и емоционално отреагиране е свързано с проява на продължителна повишена тревожност, обърканост, трудности при състредоточаване и запомняне на детайли от събитието, затруднения в комуникацията, проблеми със съня, психосоматични симптоми, физическо изтощение. Те могат да бъдат придружени с бързо или забавено говорене, влизане в безпричинни спорове и конфликти, предприемане на отчаяни действия, занемаряване на външния вид, безразличие към опасности, частична загуба на паметта за травмиращото събитие,страхове, резки промени в емоциите, социално отдръпване, апатия, липса на интерес към ежедневни задължения, избухвания, агресивни реакции, пристъпи и неадекватни реакции.
Ако на тези симптоми не се обърне своевременно внимание за преодоляване на постравматичната стресова реакция е възможно развитието на посттравматично стресово разстройство на личността.
Симптоми на посттравматичното стресово разстройство:
-повтарящо се епизодично изживяване на травмата;
-вторични реакции и преживявания, съпроводени с кошмарни сънища;
-емоционална притъпеност, придружена с чувство за вцепененост;
-прояви на отчуждение или самоизолация;
-загуба на настроение, липса на активност;
-избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата;
В тези случаи е необходимо своевременно да се потърси помощ от специалист психолог.
КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ при стрес:
-Полярно мислене относно събитията.
-Свръхгенерализиране – единичното негативно събитие се възприема като част от общата негативна картина за тотален провал;
-Ментален филтър – съсредоточавайки се върху негативното събитие то се пренася върху всички други аспекти на реалността;
-Отричане, отхвърляне на всичко позитивно, извън събитието;
-Предубедени и неотговарящи на реалността заключения и изводи;
-Преувеличаване или минимализиране на събитията;
-Персонализация и самообвинително негативно мислене;
Децата и юношите са особено податливи на стрес, тъй като при тях психическото състояние няма адаптивност и гъвкавост, както при възрастния индивид. При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации, а при юношите те са в процес на формиране.Малкият жизнен опит е предпоставка за наличието на по-тежка симптоматика при стресогенни събития, в сравнение с възрастните. Всяко едно стресиращо събитие, преживяно в детството оставя дълбока следа. И ако не е потърсена помощта на психолог за преработване на травмата рано или по-късно то дава своя негативен резултат. Най-често това се случва при преживяването на ново стресогенно събитие, което отключва първото.
СИМПТОМИ НА ПОСТРАВМАТИЧЕН СТРЕС при деца и юноши:
-промяна в поведението;
-училищни проблеми; трудности в справяне с учебен материал;
-нарушена концентрация на вниманието;
-защитно поведение / най-често агресивни прояви на вербално или физическо ниво/;
-страх, мъка,тревожност;
-изолация или свръхактивност; свръхвъзбуда или апатия;
-чувство за безпомощност; усещане за беззащитност;
-честа промяна на настроенията,, раздразнителност
-нарушения на съня;
-емоционален регрес;
-чувство за вина;
-промени или отсъствие на интереси;
При проявата на повече от три от изброените показатели за период по-дълъг от десет дни е наложителна консултация със психолог.
При физиологичният стрес те са стереотипни, а при психичния стрес реакциите могат да бъдат различни и са специфично обусловени от субективните качества на личността и нейните ресурси за справяне със фрустриращи събития.
Личностните характеристики и индивидуалните способности са определящи за това как човек възприема дадена стресова ситуация и как се справя с нея.
Американският психолог Р. Лазарус въвежда понятието индивидуален реактивен стереотип . Той го определя, като „взаимоотношение между личността и средата, в което средата е оценена от личността като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне и застрашаваща психологичното й благополучие”[2]
Силата на стресогенната реакция е индивидуална и зависи от сериозността на ситуацията и от това в каква степен тя е стресова за организма. Реалните ситуации, които поставят пречки, бариери пред индивида за постигането му на определена цел предизвикват субективно възприемане. Когато пречките станат прекалено трудни за преодоляване се пораждат конфликти, които предизвикват страх, гняв, разочарование и други негативни емоции. Житейски събития, като смърт, женитба, развод, смяна на работа, смяна на жилище, раждане, пенсиониране, болест и др. повишават тревожността.
Характеристиките на личностната тревожност се разглеждат на базата на 7 признака: невротизъм, чувствителност, безпокойство, неувереност, негативна Аз концепция, слаба работоспособност, неспокоен сън и физиологична нестабилност. Проявлението на тези признаци има пряка връзка с начините на преживяване и устойчивост на стрес при отделния индивид. Други личностови променливи, който оказват влияние са: оптимизма, перфекционизма /като очакване към себе си и към другите/, чувството за хумор, ирационалните вярвания и регулативните процеси на психическа устойчивост.
Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.
ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СТРЕС възниква при взаимодействията на хората и техните професии. Негативните източници за професионален стрес могат да бъдат свързани с организационните характеристики и процеси, условията на труд и междуличностните взаимодействия и изискванията на работната среда и професионалните характеристики.
Американският психолог Хърбърт Фройденбърг въвежда понятието бърнаут /професионално прегаряне/ . Това е състояние на изтощение и фрустрация, което се разглежда като емоционално-когнитивен комплекс от симптоми и поведение, натрупани вследствие на продължителен професионален стрес. БЪРНАУТЪТ се характеризира с емоционално изтощение /тревожност, безпомощност, апатия , параноя, фобийни мисли /, негативна и цинична нагласа по отношения на професионалната среда и междуличностните взаимоотношения в нея, тенденция за отрицателна себеоценка, хронична неудовлетвореност по отношение на извършваната работа и загуба на професионална мотивация и интерес.
ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота на индивида или на негов близък. Травмиращи събития могат да бъдат: смърт на близък, катастрофа, обир, грабеж, насилие,физическо нараняване, бедствие, пожар, земетресение, тероризъм, убийства в общността и всяко преживяване заплашващо живота и сигурността на човека.
ТИПОВЕ ПОВЕДЕНИЕ ПРИ СТРЕС:
-Адаптивно поведение -изразява се в адекватни на ситуацията действия;
-Неадаптивно поведение – Придружено е с поведенчески деструкции, които имат много широк спектър. В периода на травмата може да се наблюдава фаза на отричане на събитието, частична или пълна загуба на спомени за събитието, вцепененост или свръхактивност, натрапливо-повтарящи се мисли, образи, чувства и поведение, неспособност за съсредоточаване върху теми извън събитието, поради свръхангажираност с последното, вцепенения и др.
СТРЕСОВАТА РЕАКЦИЯ протича през три фази:
1.Фаза на натрупване – има различна интензивност и продължителност при различните хора. Свързана е с индивидуалните психологически различия, като екстравертност, интравертност, локус на контрол, търпимост към неопределеност, интензивност на емоции и др.
2.Фаза на активиране – свързана е с включването и активирането на психичните и физични фактори и ресурси, с които индивида бе могъл да се противопостави на стресора;
3.Фаза на почивка – настъпва след елиминиране на стресора;
Симптоми на стресовата реакция:
-първоначално състояние на вцепенение с известно стесняване на полето на съзнанието;
-нарушение на вниманието и дезорентация;
-бягство /отдръпване/ от стресовата ситуация;
-повишена тревожност, самоизолация, отчаяние депресия;
-възбуда, гняв, свръхактивност или свръхпасивност;
Симптомите се появяват най-често в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенното събитие възможна е появата на частична или пълна амнезия по време на епизода. След извеждане на лицето от стресовата ситуация симптомите започват постепенно да затихват след 24 до 48 часа. Отзвучаването им може да продължи от 3 до 14 дни.
Фазата на работа през травмата се изразява в приемане на новата реалност и развитието на адекватни умения от индивида за справяне. Преминаването през травмата включва продължителен съзнателен и несъзнателен процес на адаптиране на вътрешните смислови структури към новата заобикаляща действителност.
ОСТРАТА ТРАВМАТИЧНА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ възниква в непосредствения момент на стресогенното събитие. Тя води до ПСИХОТРАВМАТИЧНА КРИЗА, която протича през следните фази:
-фаза на шок – може да продължи от няколко минути да едно денонощие. Включва първите реакции на човека след травматичната стресова реакция. Най-често е съпроводено с нарушена способност за рационално мислене и поведение, обърканост, страх, липса на ефективен контрол върху емоциите, апатия, паника или хиперактивност. Може да бъде придружена със повръщане, треперене, стомана болка, схващане на крайниците, учестено дишане, сухота в устата, виене на свят. АПАТИЯТА състояние на емоционална парализа, придружено с изтощение и с липса на енергия. ПАНИКАТА болезнена реакция на застрашаващото събитие или ситуация, при която се блокира рационалното мислене и поведение.
-фаза на реакция – през нея са започва осъзнаването на случилото се, придружено със силни, интензивни и болезнени чувства. Те слагат отпечатък върху действията и могат да доведат да силно изтощение, раздразнителност, агресия и автоагресия. Тези преживявания биват придружени с физиологични симптоми – стомашни проблеми, повишено кръвно, сърдечно съдови смущения и др. През тази фаза е възможно включването и на защитни механизми – подтискане, изолация , регресия и др.
-фаза на преработването – преработването е процес, който започва с нарастването на възможностите на човека да преработи повтарящите се болезнени чувства и спомени. Интензивността на негативните емоции намалява. повишава се способността да се говори за събитието. Този процес отнема около 6 месеца, по време на които индивида е все още емоционално повлиян от травмата.
-фаза на преориентация – извършва се излизане от кризата. Индивидът може да си припомня събитието и да подрежда неговите отделни елементи без да се отдръпва емоционално или да проявява симптоми на стрес. Травменият опит оставя своите следи, но личността вече е способна да се ориентира към повече бъдещето си, а не да се затваря в миналото си.
ПОСТТРАВМАТИЧНАТА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ е събитие, което в значителна степен се отличава от обикновените човешки преживявания и оставя много дълбока и непреработена травма. Преживяванията относно травматичното събитие могат да бъдат асоциации на вина, свързани с актуални или въображаеми грешки. Психическото и емоционално отреагиране е свързано с проява на продължителна повишена тревожност, обърканост, трудности при състредоточаване и запомняне на детайли от събитието, затруднения в комуникацията, проблеми със съня, психосоматични симптоми, физическо изтощение. Те могат да бъдат придружени с бързо или забавено говорене, влизане в безпричинни спорове и конфликти, предприемане на отчаяни действия, занемаряване на външния вид, безразличие към опасности, частична загуба на паметта за травмиращото събитие,страхове, резки промени в емоциите, социално отдръпване, апатия, липса на интерес към ежедневни задължения, избухвания, агресивни реакции, пристъпи и неадекватни реакции.
Ако на тези симптоми не се обърне своевременно внимание за преодоляване на постравматичната стресова реакция е възможно развитието на посттравматично стресово разстройство на личността.
Симптоми на посттравматичното стресово разстройство:
-повтарящо се епизодично изживяване на травмата;
-вторични реакции и преживявания, съпроводени с кошмарни сънища;
-емоционална притъпеност, придружена с чувство за вцепененост;
-прояви на отчуждение или самоизолация;
-загуба на настроение, липса на активност;
-избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата;
В тези случаи е необходимо своевременно да се потърси помощ от специалист психолог.
КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ при стрес:
-Полярно мислене относно събитията.
-Свръхгенерализиране – единичното негативно събитие се възприема като част от общата негативна картина за тотален провал;
-Ментален филтър – съсредоточавайки се върху негативното събитие то се пренася върху всички други аспекти на реалността;
-Отричане, отхвърляне на всичко позитивно, извън събитието;
-Предубедени и неотговарящи на реалността заключения и изводи;
-Преувеличаване или минимализиране на събитията;
-Персонализация и самообвинително негативно мислене;
Децата и юношите са особено податливи на стрес, тъй като при тях психическото състояние няма адаптивност и гъвкавост, както при възрастния индивид. При децата липсват изградени умения за справяне в критични ситуации, а при юношите те са в процес на формиране.Малкият жизнен опит е предпоставка за наличието на по-тежка симптоматика при стресогенни събития, в сравнение с възрастните. Всяко едно стресиращо събитие, преживяно в детството оставя дълбока следа. И ако не е потърсена помощта на психолог за преработване на травмата рано или по-късно то дава своя негативен резултат. Най-често това се случва при преживяването на ново стресогенно събитие, което отключва първото.
СИМПТОМИ НА ПОСТРАВМАТИЧЕН СТРЕС при деца и юноши:
-промяна в поведението;
-училищни проблеми; трудности в справяне с учебен материал;
-нарушена концентрация на вниманието;
-защитно поведение / най-често агресивни прояви на вербално или физическо ниво/;
-страх, мъка,тревожност;
-изолация или свръхактивност; свръхвъзбуда или апатия;
-чувство за безпомощност; усещане за беззащитност;
-честа промяна на настроенията,, раздразнителност
-нарушения на съня;
-емоционален регрес;
-чувство за вина;
-промени или отсъствие на интереси;
При проявата на повече от три от изброените показатели за период по-дълъг от десет дни е наложителна консултация със психолог.
СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА
Справянето със всяка една ситуация е когнитивна дейност, която обединява:
Справянето със всяка една ситуация е когнитивна дейност, която обединява:
- оценката за надвисналата заплаха /първична оценка/ и
- оценката на последствията от всяко действие за справяне /вторична оценка/;
- Стратегиите за справяне са действията, предприети в специфични ситуации за редуциране на стреса. Те са свързани с:
- експресия на емоциите;
- приемане на ситуацията;
- започване на нова дейност;
- оценяване на проблема;
- търсене на специализирана помощ;
От значение за ефективността и продължителността на стратегията за справяне със стреса са: отчитането на природата на стресора, възможностите за избори за справяне с него и наличните ресурси на личността.
Стратегиите за справяне със стреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи:
-вътрешни стратегии – това са начините, с които личността се справя със стресорите, като използва само наличните си вътрешни ресурси; Свързани са със способността й да дефинира стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно /ПРЕРАМКИРАНЕ/ или като нещо, което ще премине от само себе си /ПАСИВНА ОЦНКА/. Прерамкирането включва два етапа. Първият е свързан с отделянето на ситуацията или на части от нея, който могат да бъдат променени от тези, който не могат да бъдат променяни. Вторият етап е сворзан с предприемането на действия с промяна на ситуцията или преформулиране на това, което би могло да се промени.
-външни стратегии – свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната /семеен и приятелски кръг/ и професионална подкрепа от специалисти психолози.
Въз основа на обобщения чужд опит и на практиката се извеждат основни препоръки към родителите, които са отправна точка за успешно преодоляване на симптомите на ПТСР / постравматична стресова реакция/ при ДЕЦАТА:
Стратегиите за справяне със стреса биха могли да бъдат разпределени в две основни групи:
-вътрешни стратегии – това са начините, с които личността се справя със стресорите, като използва само наличните си вътрешни ресурси; Свързани са със способността й да дефинира стресовото събитие като предизвикателство, което може да бъде преодоляно /ПРЕРАМКИРАНЕ/ или като нещо, което ще премине от само себе си /ПАСИВНА ОЦНКА/. Прерамкирането включва два етапа. Първият е свързан с отделянето на ситуацията или на части от нея, който могат да бъдат променени от тези, който не могат да бъдат променяни. Вторият етап е сворзан с предприемането на действия с промяна на ситуцията или преформулиране на това, което би могло да се промени.
-външни стратегии – свързани са с включването на ресурси за справяне със стреса, извън индивида. Това е социалната /семеен и приятелски кръг/ и професионална подкрепа от специалисти психолози.
Въз основа на обобщения чужд опит и на практиката се извеждат основни препоръки към родителите, които са отправна точка за успешно преодоляване на симптомите на ПТСР / постравматична стресова реакция/ при ДЕЦАТА:
- Децата трудно изразяват страховете си на вербално ниво. Формите на регресия могат да бъдат преодолявани чрез проявата на любов, подкрепа и съпричастност от страна на обкръжението. Погрешно е впечатлението, че стресът ще си отшуми от само себе си и че няма да даде отражение. Детето може да се научи да живее с травматичното събитие и да изглежда спокойно за даден период от време, но рано или късно то ще изплува от подсъзнанието му и ще окаже отражение.
- Детските страхове се задълбочават при иронизиране или подигравки. при наличие на страх у детето е необходима консултация с психолог, който ще даде насоки за работа.
- Свръхобгрижваните деца са по-податливи на страхове и при тях много по-трудно се формират умения за справяне с житейски ситуации и стресиращи събития;
- Ако поведението на детето е променено и реакциите му излизат извън границите на обичайното му поведение повече от 15 дни е наложително да се потърси професионална помощ от психолог;
При наличието на травматичен или кумулативен стрес при децата е наложително преодоляването му да става чрез психологична и психотерапевтична работа.
Всяка стресираща ситуация оставя много дълбоки следи в психиката на детето и при натрупването на ново травмиращо събитие в живота му на възрастен се отключва, а това води до сериозни проблеми, деструктивни поведенчески реакции и личностно конфликти.
Всичко, което се преживява в детството оставя следи на подсъзнателно и съзнателно ниво. До навлизането си в периода на зрелостта човек изживява едни от най-трудните психофизиологични кризи. Самата криза е носител на определено ниво на стрес и объркване. За нейното позитивно преодоляване са необходими много обич и подкрепа от страна на семейството.
Когато към тези кризи в детството се прибавят и житейски ситуации, носители на травматичен стрес и травмиращите събития не бъдат преработени и преодоляни те се натрупват и дават своето отражение в бъдещия живот на човека.
Антистрес програмите се изработват в зависимост от индивидуалния проблем и ресурси на личността. Те включват наблюдение на поведението и психичните състояния за минимален период от 1 месец. Целта да се идентифицира спецификата на негативните реакции и повишената тревожност и да се избере най-подходящият начин за преодоляване на стреса. При диагностиката е важно да се определи актуалното състояние и да се проследи динамиката на стресовите преживявания, мисли и чувства. Дейността може да бъде оптимизирана чрез алтернативни дейности /изкуство, хоби/, спорт, тренинг групи за справяне със стреса и неутрализиране на негативните емоционални преживявания.
[1] Селие Х. Стрес без дисстрес С. 1982 стр.22Всяка стресираща ситуация оставя много дълбоки следи в психиката на детето и при натрупването на ново травмиращо събитие в живота му на възрастен се отключва, а това води до сериозни проблеми, деструктивни поведенчески реакции и личностно конфликти.
Всичко, което се преживява в детството оставя следи на подсъзнателно и съзнателно ниво. До навлизането си в периода на зрелостта човек изживява едни от най-трудните психофизиологични кризи. Самата криза е носител на определено ниво на стрес и объркване. За нейното позитивно преодоляване са необходими много обич и подкрепа от страна на семейството.
Когато към тези кризи в детството се прибавят и житейски ситуации, носители на травматичен стрес и травмиращите събития не бъдат преработени и преодоляни те се натрупват и дават своето отражение в бъдещия живот на човека.
Антистрес програмите се изработват в зависимост от индивидуалния проблем и ресурси на личността. Те включват наблюдение на поведението и психичните състояния за минимален период от 1 месец. Целта да се идентифицира спецификата на негативните реакции и повишената тревожност и да се избере най-подходящият начин за преодоляване на стреса. При диагностиката е важно да се определи актуалното състояние и да се проследи динамиката на стресовите преживявания, мисли и чувства. Дейността може да бъде оптимизирана чрез алтернативни дейности /изкуство, хоби/, спорт, тренинг групи за справяне със стреса и неутрализиране на негативните емоционални преживявания.
[2] Русинова –Христова А, Карастоянов Г. Психологически типове по Юнг и стрес, Изд.”Народна просвета”С.2000
Няма коментари:
Публикуване на коментар