ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И УСПЕХ, ДА, НО БЕЗ ЗАДУШАВАЩИ ГИ ТОКСИНИ. КОИ СА ТЕ ?

Вредните навици, от които трябва да се откажем, за да сме здрави, успешни и щастливщастливи.

Всички говорят за вредите от пушенето. Вярно, това го знаем, никой не спори, че цигарите не са добри за нас. Но в живота на всеки човек има още няколко лоши навика, които му носят вреда всеки ден. Те отравят живота, а ние дори не забелязваме как става това и си мислим, че всичко е наред.

Ходим на фитнес, ядем салати, отказваме се от алкохола и пушенето, но продължаваме да завиждаме, да таим обиди и постоянно да се оплакваме от живота. А може би е време да се откажем от всичко това?

Всеки от нас е изпитвал тези неща поне веднъж. Веднъж – както и да е, но ние ги изпитваме много по-често, а кой знае защо не се тревожим много от това – сякаш тези вътрешни отрови не влияят на качеството на живота ни! А те влияят, и още как.

Практически всичко, което правим, е насочено към постигането на едно единствено нещо – щастието.

Но ако тези, силно токсични, навици ви тровят, каквото и да правите, щастие няма да почувствате. И не затова, че имате малко пари или приятели, нямате любим човек до себе си или интересна работа, а защото колкото и добри условия да ви предостави животът, вие все ще бъдете постоянно недоволни и "жадни" за още.

Ето, и тези 4 смразяващи душата навика, от които е жизнено важно да се откажете още днес:

1. Завистта

Това разяждащо душата чувство не ни позволява да се зарадваме нито от своите успехи, нито от тези на другите. Социалните мрежи са едно от нещата около нас, което отлично „наторява” завистта. И не само те, разбира се. Ние и само ние допускаме или не допускаме да покълне това чувство в сърцето ни.

Социолози от университета в Юта направиха допитване сред 435 студенти и констатират, че от времето, което прекарваме в социалните мрежи, пряко зависи отношението ни към собствения ни живот. Колкото повече наблюдаваме чуждия живот (и по-точно редактираното му за пред хора отражение), толкова повече смятаме, че другите живеят по-пълноценно и щастливо от нас и, че ние сме "неудачници".

В реалния живот обаче има достатъчно завист, която ни кара да тъжим и да се самосъжаляваме заради неслучилия се наш живот, да вярваме, че сме " провал".

Какво да правим?

Ако дори за един ден смените местата си с друг човек (този, на когото завиждате толкова много), това никак няма да ви хареса. Всички си имат своите страдания и своите награди, и чуждите с нищо не са по-добри от нашите.

Не бива да се сравнявате с никого. Всеки има свое лично минало, свои таланти и възможности, свои ресурси, проблеми и нещастия. Просто не сравнявайте – няма критерии, по които обективно да може да направите това ! А и вие и животът ви сте уникални.

2. Обидата

Ако помислим какво е това обида, ще разберем, че това е несъответствието на реалността с нашите очаквания.

Представете си например, че се спъвате на улицата, падате, удряте се лошо и си разсипвате напазаруваните продукти. Близо до вас се намира сляп просяк. Разбира се, вие не очаквате от него да се хвърли да ви помага, затова не можете да чувствате обида към него. Виж, ако до вас стои ваш колега или приятел и просто наблюдава как пълзите по асфалта, събирайки разпилените домати и портокали, тогава бихте се обидили сериозно – може би за цял живот.

Ако оставим настрана причините за обидата, тя представлява силна негативна емоция, която задълго остава с нас. При всяко споменаване на този човек във вас избухва цял фойерверк от отрицателни чувства, а старите обиди са опасни за здравето като недолекувани травми.

Какво да правим?

За да не се разстройвате, трябва просто да не очаквате нищо от хората. Те нищо не ви дължат – нито да са учтиви и приятни с вас, нито да са загрижени, разбиращи и дружелюбни. Приемайте всичко такова, каквото е.

Разбира се, това не означава, че трябва да общувате с грубияни, с хора, които не ви уважават и с други такива неприятни хора. Просто си правете изводите с кого искате да продължите да общувате и с кого трябва да се сбогувате. Без обиди животът става много по-прост.

3. Оплакванията

„Да си жалък е много лесно, а да си щастлив е много по-трудно и по-хубаво.”

- Том Йорк

Оплакванията лесно се превръщат в навик и ако свикнем да се жалваме, изобщо няма да има значение какъв е животът ни – винаги ще намерим за какво да мрънкаме. А ако постоянно се оплакваме, значи виждаме в живота само негативните страни, забелязваме само проблемите и бързаме да разкажем за това на всички наоколо.

Освен в много крайни ситуации, няма обективна оценка на живота. Той съществува само такъв, какъвто го виждате. Ако виждате само негативното, той ще бъде такъв. А за какво е всичко това? В името на съчувствените погледи на околните ли?

4. Осъждането

И последният лош навик - с такова удоволствие съдим често другите – както лично, така и колективно ! Почти всички клюкарстват, без значение от пола и възрастта си, без оглед на ценз и "култура". Почти всеки осъжда някого за нещо и дори неосъзнава това, просто на "автопилот" хвърля "камъни и кал", за да успокои и хареса себе си, като " чист".

Какво е интересно тук? Не бива да съдим другите, без да прилагаме към тях критериите, които използваме за самите себе си. За много хора е трудно да са обективни и честни пред себе си и да са справедливи, като устойчива ценност. Да, така е. Толкова често виждаме хора, които, както избухват, обиждат и викат на другите за някакви недоглеждания, дреболии дори, или пък за казана в очите  истина, така те, обаче, не съдят себе си за същите проблеми и поведения. Ще се съгласим, че това е несправедливо, но е често срещан факт, с който не бива да се примиряваме - нито спрямо нас самите, нито спрямо другите. Човек греши, случва се.  Прошката и поправената грешка са изход и повод да продължим контакта. В противен случай, продължи ли непрекъснатото осъждане, с обективен повод и без повод, е здравословно да приключим взаимоотношения с осъждащия ни, защото постоянното злобно насаждане на вина разболява, натрупано във времето. 

Осъждането обаче има две страни. Една от тях е съденето на другите, а втората – на самите себе си. И двата варианта са токсични за душата и тялото ни. Важно е да сме внимателни.

Какво да правим?

Всеки има право на грешки и всички са толкова различни, че е много трудно да даваме обективна оценка на събитията. Никога не сте били в кожата на друг човек, не знаете как живее той, как е живял преди, какви мисли са му в главата. Така че не го съдете.

А когато говорим за жестоките критики към самите себе си – единствения човек, когото познавате идеално, просто запомнете, че те няма да доведат до нищо. Никога. Може би този навик ви е останал от родителите, като копиран модел на поведение, но той няма да ви мотивира да се подобрите. Напротив – ще ви накара да се почувствате неудачници, да се примирите с това и да страдате. А може би и да се оплаквате, да завиждате и да се чувствате обидени от живота. Изходът е да се опознавате още и още, да се приемете със светлата и с тъмната си страна, такъв, какъвто сте, и да се заобичате истински. Така ще заобичате и "света", около вас и във вас. Така ще бъдете здрави и щастливи. С търпение и постоянство отстранявай вредните навици и живей с лекота. Днес е повод за " начало". Успех ! ИЗДИГНИ СЕ ВИСОКО НАД ТЯХ И ВИЖ КАРТИНАТА НА ЖИВОТА СИ ТОЧНО ОТ ТАМ ! ХАРЕСВА ЛИ ТИ ?