ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ФИЗИЧЕСКИ СТЕРИЛИТЕТ И КОЛКО Е ЛЕСНО ДА ВЪРВИШ КЪМ МЕЧТАТА С ПСИХОЛОГ !

Да отгледаш деца е постижение,
 героизъм, подарък, щастие, любов, "университет", смисъл, съдба...!
Да възпитаваш, лекуваш, учиш, обичаш, правиш щастливи, подкрепяш деца, които не са твои биологични наследници, е не по - малък героизъм и смисъл ! Когато съдбата ти отнема " подаръка " биологично родителство, дори само за кратък период, ти дарява подаръка и шанса да бъдеш  духовен родител - варианти и възможности за последното има безброй. Безброй са и децата, имащи нужда от нежност, обич, грижа и подкрепа, път и посока. Във всеки миг от ежедневието ни ги срещаме, независимо от начина. Щом имаме широко отворено сърце и широко отворени очи, ще ги видим и разпознаем. На практика всяко дете е " жадно" постоянно за много обич, нежност и подкрепа. Остава само да се направи избор и първата крачка към това да " дадем" . После е " лесно"!
Още "навън" ни очакват "нечии - наши" деца, да ги погледнем с любов,  да им дарим от сърцето и мъдростта си !
Всеки стерилитет е лечим посвоему, физическият, душевният, духовният - също. Но това е друга тема, за последния такъв.
Децата, сами по себе си, са и лечители, и учители, и  "зов за завръщане " към същността ни ! Стига да ги "поканим" и и призовем в живота си. Оцветяват и украсяват живота ни, дават му  Смисъл !
Психологът би могъл да помогне и да е полезен не само при т.нар. психологически стерилитет, а и при физическия, също за мотивиране, за откриване, активиране и насочване на различни видове ресурси към целта - раждането на дете, както и за откриване на определящи причини и бариери, разделящи ни от мечтата. Медицината и психологията, в едно с вяра, надежда и любов, правят Чудеса в копнежа ни за рожба ! Малка крачка към още един вид помощ може да се окаже всъщност и отстраняване на последното " препъни камъче" към Чудото !
Потърсете ни, тук сме заедно с вас и с воля за ПРОМЯНА !

ДУШАТА БОЛИ, МНОГО БОЛИ ...ПОНЯКОГА !

Понякога изпитваме изключително силна, на моменти непоносима болка, когато изгубваме по Пътя на живота си близък или любим човек. *Изгубването* има своите цветове, зуци, картини, нюанси,  тъмно - минорни и раздиращи сетива - петте и шестото, също.
Видове и периоди на загуба, много, случва се и тя да е завинаги - в смъртта и не само. Тогава, точно тогава, когато е най - смразяващо и тъмно, изгрява * звезда*,
* слънце*, *луна*, все някаква светлина, която ни примамва да направим първата крачка, след ступор и шок. Първо една, мъничка, после, още една плаха, после, още една с пауза, и пак, и пак, и пак...все по- големи и все по- уверени крачки, напред към светлината.
 Подадената ръка, професионално и своевременно, от психолог и Човек в негово лице, поемането и в този момент и *ученето* отново  да се * върви *, вече не сам в гъстата мъгла на болка и безнадеждие, ето, това е Личен Подвиг в откриване на СМИСЪЛ ДА СИ ЖИВ И АКТИВЕН !
Не се колебайте, когато такъв момент настъпи в живота ви, потърсете опора, подкрепа и психолохическа помощ, не е срамно, нито признак на слабост...
 Сила е !!!  Възстановете се и ...продължете напред, сам, силен и готов да
 " Продължавате...да се усмихвате" и да живеете пълноценно, без да е нужно да ЗАБРАВЯТЕ, напротив !
Ако се осмелите, в най - тежката си мъка и болка - в любовта, смъртта или просто при загуба, криза или болест на обичан човек, потърсете ме. Тук съм за вас в делник и празник, от 07 до 23 часа, в кабинет, на телефон или онлайн, при спешност.
PEGAS - CENTER- ARHE ЗА СПЕШНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОМОЩ, ГР. СОФИЯ
GSM: 089 7722771 /и вайбър/

НАШИТЕ ДЕЦА- НАРАНЯВАТ НИ, НО ГИ ОБИЧАМЕ !

"Децата са като ножове, казваше майка ми някога. Нараняват ни без да искат. И въпреки това ние се притискаме към тях, прегръщаме ги, докато кръвта ни тече.."

Джоан Харис, "Бонбонени обувки"

Художник: Pino Dangelico

Безусловната любов на майката е целебна за детето, както психологически, така и физически. Интересен е фактът, че и обратното е вярно - децата лекуват родителите си, дори само с присъствието си и със факта на своето съществуване. " Ножове" и рани винаги има и в двете посоки, в рамките на един живот, но пулсът и гласът на кръвта, както и силата и чистотата на любовта, винаги обезоръжават и лекуват родители и деца. Опрощаваща е майчината и бащината обич, облагородяваща, оздравяваща и въздигаща, наред с вярата им в силите, способностите и успехите на детето им. Светът не познава друга безусловна и безкористна любов от толковс висш порядък, като майчината.  Нека знаем и помним и за висшата й лечебна сила...спрямо психиката, тялото и духа на децата и да я прилагаме във всеки труден момент от възпитанието, отглеждането и общуването с тях. Любовта е смисъл и смисълът е любов, а взети заедно са здраве и воля за живот.

ЛЮБОПИТНО И ПОЛЕЗНО

ДА ПОЗНАВАМЕ НОЦЕБО ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕФЕКТ И ДА РЕАГИРАМЕ СПОКОЙНО И МЪДРО НА НЕГО !

Ноцебо ефектът или защо сме нещастни и болни ?

Снимка: pixabay.com/geralt

Всички сме чували за плацебо ефекта. Но малко се говори за ноцебо ефекта. И ми се струва, че това е парадокс, защото съм убедена, че повечето лоши неща, които ни се случват, са плод именно на ноцебо ефекта.

Що е то ноцебо ефект?

Ноцебо от латински буквално означава "нанасям вреда". Ноцебо е вярата, убеждението, че сте в беда или ще пострадате. Че сте или ще се разболеете от нещо. Че никога няма да успеете да постигнете или направите нещо, което желаете. Че при вас нещата "просто са такива" и нищо не може да се направи.

Ноцебо е форма на самоограничение, която обаче няма обективна реална предпоставка.

Приемането на нечия чужда субективна представа за вашия собствен свят, без да имате възможност или желание да проверите нейната истинност.

Ноцебо ефект произвежда невинната на пръв поглед констатация на учителя по пеене, че детето ви пее фалшиво. Ако детето се съгласи с "авторитета" и му повярва – от него определено няма да стане певец.

Ноцебо ефект произвежда забележката на родителя, небрежно отбелязвайки, че на детето не му върви математиката. Детето е празна дъска. Родителят пише върху нея своите констатации и те остават там – понякога за цял живот.

В повечето случаи ноцебо ефект се създава без умисъл. Под формата на мнение.

Но мненията, особено когато човек няма оформена ценностна система, често се превръщат в присъди.

Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам крехко здраве… Повечето от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме случайна забележка, изказана по конкретен повод и сме направили генерален извод. Извод, който вадим всеки път, когато се окажем в сходна ситуация.

Най-лошите ноцебо ефекти се произвеждат в лекарските кабинети.

Там се издават най-тежките присъди. Там се разболяват най-много хора — буквално.

Звучи ви пресилено? Нека цитирам един истински случай, описан от д-р Брус Липтън в "Биология на убежденията":

"През 1974 г. лекаря от Нашвил  — Клифтън Мидър – имал пациент на име Сам Лонди, пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода – заболяване, което тогава се смятало за нелечимо.

Лонди се лекувал, но всички в медицинската общност "знаели", че той отново ще получи рецидив. Затова никой не се изненадал, когато Лонди починал две седмици след поставянето на диагнозата.

Изненадата дошла след смъртта му, когато при аутопсията в тялото му било открити съвсем малко ракови клетки, които определено не били достатъчни, за да го убият.

Пред "Дискавъри хелт" Мидар казва: "Човекът почина с рак, но не и от рак." Но от какво е починал Лонди, ако не от рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре?

Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: "Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак… Дали по някакъв начин не му отнехме надеждата за живот?"

Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите могат да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни."

Ето го и най-голямото престъпление, пораждащо един от най-силните ноцебо ефекти:

"Остават ви еди колко си години/месеци/седмици живот!"

Потресаващо! Ако имах законодателна власт – определено щях да квалифицирам подобни изказвания като углавно престъпление срещу човечеството. С всички, произтичащи от това, последствия.

Норбеков го е казал много добре: "Това, че ти не можеш или не знаеш как се лекува нещо, все още не означава, че "нещото“ е нелечимо!"

Само че хората все така си измират… спазвайки послушно "дадения" им от медиците срок. Отказвайки да оспорят мнението на авторитетите. Слепи за възможния ноцебо ефект. Забравили, че в каквото и да си убеден – винаги си прав!

Тъй като знам, че много от вас все още се съмняват… Съмняват се, че именно "присъдите", с които послушно се съгласяват, са причина за нещастието им… Ми хрумна мисълта за лъжата, която станала истина, повторена 100 пъти.

Нека си представим, че всичко това са празни приказки.

Нека си представим, че няма истории за хора, отишли си от този свят, защото са им внушили, че им е време да си ходят. Нека си представим, че няма хора, провалили живота си, защото са им повтаряли, че за нищо не стават. И ви предизвиквам за един експеримент!

Нека, ако сред вас има хора, на които са издавали "присъди”, които сте имали смелостта да откажете да "излежите". Ако сте имали близки с подобни случаи. Споделете ги в края на тази статия! И знаете ли? Вярвам, че ако съберем точно 100 такива истории — много хора ще повярват! И ще получат шанс!

Представете си, че точно в момента тази статия се чете от някой, на когото току-що са издали присъдата. Без право на обжалване! И този човек се чуди какво да прави. Може би вашите истории ще му дадат надежда и шанс. Може би те ще са неговото плацебо.

Да проверим!

СЪРЦЕТО НА ПСИХОЛОГА - ВАЖНО ЛИ Е ?

* СПОДЕЛЕНО - КЛИЕНТИТЕ РАЗКАЗВАТ*
   Сърцето "говори" със сърце отсреща

и разбира само сърце. Всички други "езици" и начини са трудно въздействащи, на парче и за кратко. В срещата с психолог е същото - или "разговаряш" на правилния "език" и имаш своевременен и траен положителен ефект, или "губиш играта" ! Опитайте се да срещнете професионалист, владеещ и "езика на сърцето" ! Ще се изненадате от скоростта и трайността на успеха, на положителния резултат ! Нищо не губите, може само да спечелите, ако сте готови и решени да "поработите" за себе си и със себе си ! Имате подадена ръка и един телефонен номер: 0897722771

ЗА ЛИЧНОСТТА НА ПСИХОЛОГА И КОЛКО Е ВАЖНА ТЯ, НАРЕД С ПРОФЕСИОНАЛИЗМА И НАУЧНИТЕ МУ ЗНАНИЯ.
Здравейте,
Бих искала да изкажа възхищението си от психолог Павлина Костадинова. Още от първата среща тя вдъхва вяра, че няма непреодолими неща и когато действаме заедно и вървим в една посока, се случват чудеса. Поли, за мен и ти си едно чудо! Неслучайно те наричам вълшебница. Всяка твоя дума носи светлина и топлина, извиращи от сърцето. Щастлива съм, че те познавам. Ако трябва да те определя с няколко думи, то те са: доброта, мъдрост, човечност, красота. И те казват всичко. Благодаря ти за съветите, благодаря ти за това, че приемаш преодоляването на чуждата болка за своя кауза. Мисията ти е да помагаш и ти я постигаш с лекота и съпричастие, защото не само си изключителен професионалист, но преди всичко си добър човек. Чест и почитание…и обич за теб от Кина, София

СПОДЕЛЕНО - КЛИЕНТИТЕ РАЗКАЗВАТ ЗА КРИЗАТА НА ПЪРВОКЛАСНИКА

* СПОДЕЛЕНО  -  КЛИЕНТИТЕ  РАЗКАЗВАТ*

МАЙКАТА НА ПЪРВОКЛАСНИК,
 ВЕЧЕ ЩАСТЛИВ И СПОКОЕН ВТОРОКЛАСНИК, РАЗКАЗВА...

Преди около 4 месеца  в мен узря идеята , че трябва да потърся помощ от специалист . Детето ми имаше проблеми с гнева , и то предимно в училище.  Първи клас , нова обстановка , нови учители, нови деца – всичко това е стрес за повечето деца. И естествено това не подмина и нас. Синът ми започна да получава пристъпи на гняв , последвани от плач или агресия към децата , които му се подиграват.Така стигнахме до Павлина . Още след първите няколко посещения се забелязаха положителни  промени в неговото поведение. Все по-рядко се ядосваше за дребни неща , настроението му беше все по-добро. Разбира се , имаше понякога и такива моменти , но за щастие вече те са по-скоро рядкост, отколкото ежедневие. Не закъсняха и положителните отзиви от учителите , които имаха проблеми с него .За щастие, вече няма никакви оплаквания от детето ми. Неочаквано , но фактът , че той се успокои , повлия положително и на неговия апетит.Когато детето е спокойно, има желание да яде, да опитва нови неща и да се вслушва в думите на родителите , че храната ще му помогне да бъде здрав и да расте голям и силен ! Всъщност основната част от работата е с родителите.   Ние сме тези , които трябва да се променим . Ние сме тези,които трябва да  отделяме повече време за децата си. Ние сме тези , които сме забравили ,че сме били деца някога. А те – децата – те са си добри .Само трябва да им го напомняме по-често.
И след края на учебната година продължаваме да посещаваме Поли . Защото работата за щастието на нашите  деца не е от септември до юни.

                                                                                   Една щастлива майка на второкласник

СПОДЕЛЕНО- КЛИЕНТИТЕ РАЗКАЗВАТ ЗА ПАНИЧЕСКИ АТАКИ И ИЗХОДА ОТ ТЯХ

* СПОДЕЛЕНО - КЛИЕНТИТЕ РАЗКАЗВАТ *

ПАНИК - АТАКИ И КАК  МОЖЕМ ДА ГИ СПРЕМ, БЕЗ ЛЕКАРСТВА И  СЛЕД ГОДИНИ НА РАЗРУШЕНИ МЕЧТИ, РАЗБИТИ  УСПЕХИ И НАДАЖДИ ?

АНОНИМНОСТТА  Е ПОЖЕЛАНА , А РАЗКАЗЪТ Е НА МЛАДА ЖЕНА, ЗАНИМАВАЩА СЕ С НАУКА И СПРАВИЛА СЕ ОКОНЧАТНО С ПРОБЛЕМА СИ ЧРЕЗ РАБОТАТА С ПСИХОЛОГ. ОТГОВОРИТЕ СА ТУК, ОТ ПРЕЖИВЯНО !

Аз съм от тези, които винаги са били скептични към работата с психолог. Мислех, че човек е способен да подреди сам себе си и негова първа отговорност е да си помогне сам. Вероятно това е и една от причините за паник-атаките. Усещането, че губиш контрол над тялото си надхвърля страха, че физически ще пострадаш и се превръща в силно чувство за личен провал. Едва ли има по-голям страх от този, че не умееш за печелиш битките със себе.
Павлина Костадинова помага да си помогнеш сам. Тя връща вярата в света и в неговата благосклонност към нас. Питали са ме какво правим на сеансите и аз не успявам да преразкажа, може би, защото процесът е толкова личен. Но е факт, че с нейна помощ, човек се връща към себе си. Дори връща своята красива наивност по някакъв начин. Както детето крачи и с любопитство разкрива света, така и аз започнах отново да стъпвам по-малко мнителна, повече любопитна към щастливите мигове на неочакваното.

Убедих се, че човек непрекъснато работи върху себе си. Не застива в успеха, нито в провала, а е търпелив и добър първо спрямо себе си.
Благодаря, Поли!
ТЕЛЕФОН ЗА ЗАПИСВАНЕ НА КОНСУЛТАЦИЯ С ПРОФЕСИОНАЛЕН ПСИХОЛОГ - КОНСУЛТАНТ И РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ПАНИК АТАКИТЕ ОКОНЧАТЕЛНО : 089 7722771
Павлина Костадинова

КРАСИВА Е ДУШАТА ТИ, КРАСИВ СИ И ТИ !

Да знаем, помним и вярваме, че носим красота в душата си ! Да знаем, помним и вярваме, че е красив и животът ни дарен, ако просто позволим Душата ни да го "чертае и рисува" ! Да знаем, помним и вярваме, че любовта и вярата, и добротата, и радостта в душата, са най - естествения и неотмиваем "грим" ! Да знаем и живеем в красота ! Да помним и да вярваме !

ВЪЗПИТАВАЙ МЪДРО ДЕТЕТО СИ !

ВЪЗПИТАНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ ? ВЪЗМОЖНО Е ! ЛЕЛЕСНО Е !

  ДА СЕ " ВГЛЕДАМЕ " В ДУШАТА НА ДЕТЕТО СИ, КАКТО ТО СЕ ВГЛЕЖДА В СЛЪНЧОГЛЕДА...И ЩЕ ОТКРИЕМ БЕЗБРОЙ НАЧИНИ ! БЕЗ АГРЕСИЯ, БЕЗ НАКАЗАНИЯ И БЕЗ ИЗЛИШНИ НЕРВИ !

категория: Вдъхновение
Психологът Олег Торсунов дава 20 предложения как да не нараним душата на детето си:

1. Търсете скрити потребности

Например: ако сте на опашка и очаквате реда си, дайте на детето да си поиграе на нещо.

2. Дайте му информация и обяснете причините

Например: ако малчуганът е надраскал стената, обяснете му защо хората рисуват предимно на хартия.

3. Уважавайте чувствата - признавайте, приемайте и изслушвайте чувствата.

Например: ако детето бие по-малката си сестра, подтикнете го да изразява гнева и ревността си по начини, които не причиняват болка на другите. Възможно е да крещи или да роптае.

4. Променете средата - понякога това е по-лесно, отколкото да промените детето.

Например: ако то непрекъснато измъква от кухненските шкафове различни неща и ги разпилява, затворете ги така, че да не може да ги отваря. Има специални приспособления за целта.

5. Намерете приемливи алтернативи - насочете поведението на детето в друго русло.

Например: ако не искате детето да строи крепост в кухнята, не му казвайте просто "не", а му обяснете къде точно може да го направи.

6. Покажете на детето как искате да се държи

Например: ако хлапето дърпа котката за опашката, покажете му как да я погали. Не разчитайте само на думите.

7. Желателно е да давате избор, а не указания - приемането на решения прави децата по-устойчиви, указанията предизвикват противодействие.

Например: "Ти искаш да си измиеш зъбите преди или след като си облечеш пижамата?"

8. Правете малки отстъпки

Например: "Разрешавам ти да не си измиеш зъбите тази вечер, защото си много изморен".

9. Давайте време за подготовка

Например: ако чакате гости за вечеря, предварително обяснете на детето как очаквате да се държи. Бъдете конкретни. Ролевата игра може да помогне за подготовката на малчугана за възможни сложни ситуации.

10. Разрешете да се случи това, което трябва да случи (когато е възможно) - въздържайте се да поправяте малките твърде често и да ги предпазвате непрекъснато.

Например: детето не е закачило хавлията си, а я е смотало някъде из ъглите на стаята – на сутринта ще я ползва влажна.

11. Говорете за собствените си емоции - дайте възможност на децата да разберат как поведението им ви въздейства.

Например: "Страшно се изморявам, когато трябва да събирам трохите от натрошените бисквити по пода в хола".

12. Предприемайте действие, когато е необходимо

Например: Ако хлапето иска да тича в небезопасна зона по време на разходката ви, хванете го за ръка и му обяснете какви са опасностите.

13. Дръжте детето

Дете, което се държи агресивно или лигаво, може да разбере какво му говорите, ако го държите здраво, но едновременно – с любов и подкрепа. Това ще му помогне да трансформира скритите си чувства в сълзи на облекчение.

14. Изведете детето от конфликтната ситуация и останете с него

Употребете това време, за да го изслушате, да споделите чувствата си, да го подкрепите и да решите конфликта.

15. Правете нещата заедно, играйте - много конфликтни ситуации могат да бъдат превърнати в игра.

Например: "Докато прибираме, нека си представим, че сме седемте джуджета...", "Искаш ли аз да измия твоите зъби, а ти – моите?".

16. Вкарайте смях в конфликта

Например: ако детето ви е сърдито, предложете му да изкара гнева си при бой с възглавници с вас. Играйте ролята си, като драматично загубите двубоя. Смехът помага да се освободи чувството на гняв и безпомощност.

17. Сключвайте сделки, водете преговори

Например: ако трябва да си тръгвате от детската площадка, но хлапето не иска, договорете се още колко пъти може да се пусне по пързалката.

18. Намерете решението заедно

Обсъдете с детето възникналата конфликтна ситуация. Заявете собствените си потребности и помолете за помощ при намирането на решение. Договорете правилата заедно. Свикайте семеен съвет.

19. Преразгледайте очакванията си

Малките палавници имат силни чувства и потребности, за тях е естествено да са шумни, любопитни, небрежни, инатливи, нетърпеливи, изискващи, креативни, забравящи, плашливи, егоистични и пълни с енергия. Опитайте се да ги приемете такива, каквито са.

20. Натиснете "пауза"

Излезте от стаята и направете това, което ще ви помогне да си върнете самообладанието и балансираната мисъл (позвънете на приятел, тихичко поплачете).

автор: Олег Торсунов
източник: spisanie8.bg

ПСИХОЛОГЪТ - ЛИЧЕН ЛЕКАР ЗА ДУШАТА ТИ !

* ЛИЧЕН ЛЕКАР ЗА ДУШАТА НИ *

Смях, любов, спокойствие - ето, нашите
 " лични лекари", които винаги намират правилното и безотказно лечение за душата и тялото ни !
       Ако за миг ни се стори, че те са трудно достъпни, нека си спомним колко е лесно да се " вслушваме" и " вглеждаме" в забавни хора, образи и случки, ежедневно до нас ! Колко е лесно да откриваме обич и любов навсякъде и около нас, дори и да е само за миг!  Понякога, тя, истинската любов е също пред очите ни, и си остава невидима и " нечута". Да я " чуем "!  
     Спокойствието, идва с мярата във всичко, с мира в душата ни, с баланса между разум и чувства, с ясните цели и приоритети, с намереното призвание, с раздадените и получени обич, любов и доброта, с вярата в себе си и с открития смисъл... !
       Ако страда душата ни и имаме психологически и/ или физически проблеми, нещо в изброеното не функционира в баланс с останалото, нещо е зациклило и "очаква" "освобождаване"
на " механизма ".
       Помощ има и тя е в нас ! Тя е в отговорността и в обичта ни към самите себе си, тя е в тялото ни, тя е в решението ни да потърсим специалист, психолог или лекар и да хармонизираме тялото, душата и духа си, преди да е станало късно !
        Нека  се вглеждаме по-често и в усмивката, и в смеха си ! Те са първият и ясен барометър за баланс и дисбаланс, за радост и тъга в живота и в душата ни !
        Лесно е да " полетим с птиците"...лесно е да се смеем с вятъра в косите ни.. лесно е да " крещим" от радост, " лесно " е да сме живи !!!